Томислав Дончев

Самочувствието да бъдеш европеец предполага да очакваш и да искаш повече. Разбира се и да даваш повече. Това е най-устойчивият и най-траен позитив от членството. Защото и публичните институции, и политиците дават най-доброто от себе си, когато някой умее да го поиска.

По-тежко е да си кмет, отколкото министър

Интервю за KMETA.bg
Автори: Биляна Веселинова и Васил Шушков

Г-н вицепремиер, има ли опасност кохезионните фондове да бъдат намалени заради бежанския поток и какво трябва да се промени при работата с тях?

Към момента няма вероятност да бъде преразгледан и ревизиран бюджетът, където сумата за кохезионна политика и общостопанска политика е фиксирана. Съвсем друг въпрос е, че европейските институции търсят допълнителен ресурс за справянето с мигрантската криза. Само че той няма да бъде автоматичен на база на преразпределен бюджет. Към момента вижданията са по-скоро неусвоените средства да отиват за тази цел. Ако искате прост отговор, към момента кохезионната политика не е застрашена от новите приоритети. Разбира се, това, което казах преди малко обаче, означава, че Комисията ще бъде много по-стриктна и безкомпромисна при третирането на държавите членки при определянето на парите. Защото икономиите, за разлика от предишни години, когато се връщаха на държавите членки като приспадане от вноската им, сега ще отиват в нов специален фонд, който ще се бори с бежанската криза. Но директно не са застрашени, ако се работи умно, правилно и бързо.

Две години по-късно от съставянето на кабинета, как оценявате темповете по усвояването на средствата от новия период? Кои са програмите, по които се справяме отлично и къде още наваксваме?

Парите не трябва да се усвояват, те трябва да се ползват, тоест от тях трябва да има полза. Усвояването като счетоводна операция не е най-добрата илюстрация за това, което се случва. Въпреки че 2015 г. бе много уникална година – тогава се застъпиха двата програмни периода и специално финална права на стария и беше напълно нормално фокусът на усилията да бъде разплащането по стария период, защото просто казано вратата хлопваше на 31 декември. Тук отварям една скоба – благодарение на тези усилия успяхме да приключим стария програмен период с много добри резултати. В началото бяхме на опашката, ще видим какви ще бъдат официалните данни, но със сигурност сме по-добре от средата. Ако разделим държавите членки на две, ние сме в първата половина, а не във втората. И ако тук брутните плащания са 99%, близо 96% от тях вече са верифицирани, а 95% от тях успяхме да изпратим на ЕК просто казано като фактури. Въпреки това ползването на парите от новия програмен период 2014-2020 г. върви с напълно прилични темпове. Като казвам прилични, не употребявам думата „добри“, защото плащанията са добри, ако ги сравнявате с предишния програмен период – между 2 и 3 пъти по-високи, но винаги са по-ниски от целите, които имаме, защото вече е редно, понатрупали сме самочувствие и опит и би трябвало да се справяме не два или три пъти по-добре, а четири или пет пъти по-добре от преди.

От новия програмен период са платени 922 млн. лв., което означава 5.6% от цялата финансова рамка. Договореното по всички програми е 30-31%. Ако ги сравнявате със същия референтен период от миналия програмен период, това е 2009 г., плащанията са над два пъти повече, а договореното е три пъти повече. Не е коректно да се прави сравнение между проблемите, защото те са различни. Но все пак безспорно шампион е програмата за развитие на човешките ресурси, където плащанията са вече 10.3%, значително над средните. Изключително добри резултати имат и колегите от програмата „Иновации и конкурентоспособност“ с плащания 8.4% и, разбира се, „Транспорт“ с близо 7% – това са стойности над средните. Впечатляващото е, че схемите, които са обявени за финансиране, са вече за над половината от ресурса, което означава, че и договарянето, и плащанията ще вървят стръмно нагоре.

Сравнявайки стария и новия програмен период, трябва да отбележим, че програмите са много различни и правилата са различни и тук от ключово значение е и провеждането на реформите. В новия регламент ЕК казва, че обвързва плащанията на парите за всички държави членки със списък с реформи, които трябваше да се затварят през изминалите години. Голяма част от тях са затворени и Комисията ги е приела. Все още има няколко предварителни условия, по които ще се работи до последния момент – това са и обществените поръчки, и водният сектор, и стратегията за интелигентна специализация, където огромна част от работата е свършена. Но задачата е много сложна, тя не е свързана само с получаването на пари. По същата причина текат и изключително мащабни промени във водния сектор – сменени бяха и бенефициентите, които ще осъществяват водните проекти – това вече са ВиК дружествата. По същата причина върви и ще приключи скоро и консолидацията във водния сектор.

Като споменахте реформи, законът за концесиите например и предстоящото му окончателно приемане от Народното събрание, е сочен като финал на една реформа по отношение на публично-частното партньорство.

Така е и се надявам законът да бъде приет във вид максимално близък до този, в който е внесен, защото текстът не само е добър и правен от изключително компетентен екип, той е получил подкрепата на абсолютно всички съсловия – не говорим само за държавните институции, а и на НСОРБ – местните власти безспорно видяха в него много нови възможности, получи подкрепата и на бизнеса – на голяма част от асоциациите, които също видяха в него много нови възможности. Законът позволява да се случват концесионни сделки, които съответстват на логиката на пазара.

По време на дебатите в пленарна зала бяхте дал пример с моста Силистра-Кълъраш. Може ли изграждането на „Дунав мост“ 3 да се случи по закона за концесиите и как?

Доколкото знам, там има достатъчен трафик. В крайна сметка за преминаването през мостово съоръжение както „Дунав мост“ 1, така и „Дунав мост“ 2, се плаща. За мостовите съоръжения се правят предварителни изчисления какъв е трафикът, изчислява се прогнозната стойност на съоръжението, държавата обявява концесия за строителство и казва, който построи това съоръжение с, например, не по-малко от 10 м широчина на платното, ще добие правото да го ползва и да събира таксите от него за период, не по-малък от 15 години – или 20, или 25. Кандидатите се състезават, всички казват, че ще построят съоръжението – един предлага да го ползва и събира таксите 15 години, друг предлага 20, трети предлага 16. Печели този, който предлага 15 години. Изгражда за негова сметка съоръжението, не иска никакви гаранции или плащания от страна на държавата, изгражда моста, събира таксите за него 15 години, след което го прехвърля на държавата и той си става държавна собственост. Това е икономическият сценарий, свързан с това строителство. Добрата концесия е тази, от която печелят всички – и потребителите, и инвеститорът, и публичната институция, защото след 15 години в конкретния пример държавата ще има един мост, който ще е неин. Тя може да го даде на оператор, който да събира таксите, или както в други случаи – да събира таксите и те да бъдат част от държавните приходи, които ще позволят да се поддържа мостът и да се построи още един например.

Има ли конкретен инвестиционен интерес към този проект и в момента?

Наскоро кметът на Силистра ми се обади точно по този повод, защото бе водил разговори с инвеститор и ме попита дали държавата принципно стои зад този проект. Аз потвърдих, че като проект за публично-частно партньорство, държавата стои. Един подобен проект, включително и с частен инвеститор, би могъл да получи финансиране от плана „Юнкер“.

За четвърти път националния конкурс „Кмет на годината“ е във фокуса на вниманието на хората в края на годината. Кои са трите качества според вас, които трябва да притежава градоначалникът на XXI век?

Три качества не стигат. Кметът на XXI век трябва да е хем строителен инженер, финансист, юрист, хем да може да води дружина в тежка ситуация и когато всички са в паника, той да даде адекватните задачи. Много тежки са изискванията към кмета, даже към министъра са по-скромни. Кметското съсловие, така да го наречем, е това, което отговаря за огромна част от всичко, което се случва в държавата. Вероятно 60% от публичните услуги достигат до гражданите благодарение на местната власт. И дали са добри, или лоши, зависи от местната власт. Така че всеки импулс, който кара някой да работи по-добре, включително и състезанието с другите, в този смисъл и конкурсът, е добра практика.

Какво прави ценен един кмет в кадровата банка на страната по отношение на изпълнителната власт?

Едно е да ръководиш войската, ако само си минавал курс в генералщабната академия и си запознат с военното изкуство от книгите, съвсем друго е да си лежал преди това в окопите и да знаеш как изглежда сражението наистина. Този, който е бил кмет, познава проблемите конкретно от челен сблъсък. Още повече, че няма по-добра школа за демокрацията и за държавник от кметската институцията – най-близо до реалността с възможност да се сблъскваш челно и с проблемите, и с възможностите и няма как да се скриеш зад гърба на друг. Човек, който е минал през школата на местната власт, е съвсем друга категория играч.

Колкото често успявате да се върнете в родното Габрово, не пропускате да бъдете на Карнавала на хумора? Как приемате шаржовете със себе си?

Ако ми харесват, ги приемам добре, ако не ми харесат, не им се радвам толкова. Но в повечето случаи ми харесват. Иначе колко често ходя – не достатъчно, за съжаление.

Известен сте и като запален планинар. Кога последно успяхте да се откъснете от града и да се разходите в планината? Коя е любимата ви гледка от „птичи поглед“?

Последно беше преди една седмица, бях в подножието на Мургаш, но бе кратък изглед. Преди около месец бях под връх Ботев. Беше еднодневно, не успях да тръгна достатъчно рано и се качвахме само до връх Млечния чал. Този район на Централна Стара планина ми е любим, макар че както разбрахме от последните събития, е и доста опасен.

Трудно е да се каже коя ми е любимата гледка, защото албумът, който ми е в мозъка, е с много кадри натоварен. Дали понякога в централната част на Рила, когато времето е ясно и се вижда всичко, или пък изключителната гледка, когато си нависоко и има инверсия, тоест когато облаците са по-ниско и на върховете, които са над облаците, е ясно и слънчево. Да може да виждаш сянката си върху облаците отдолу, това е уникална гледка и си заслужава усилието човек да се катери часове наред.

, , ,

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Можете да използвате тези HTML тагове и атрибути: <a href="" title=""> <abbr title=""> <acronym title=""> <b> <blockquote cite=""> <cite> <code> <del datetime=""> <em> <i> <q cite=""> <s> <strike> <strong>