Томислав Дончев

Самочувствието да бъдеш европеец предполага да очакваш и да искаш повече. Разбира се и да даваш повече. Това е най-устойчивият и най-траен позитив от членството. Защото и публичните институции, и политиците дават най-доброто от себе си, когато някой умее да го поиска.

Нормално е Русия да иска железобетонни гаранции за „Южен поток“. И ние ги искаме

След Арбитража се отварят шансовете АЕЦ „Белене“ да се случи по най-добрия начин

Интервю за „Епицентър“
Автор: Валерия Велева

risk free

На 10 август изтече едномесечният срок, който премиерът Борисов си даде за решението на казуса АЕЦ „Белене“. На 10 юли той заяви, че ако не се намери такова решение, ще поиска парламентът да свали мораториума върху строежа на Втора атомна централа. Днес е 11 август, какво следва оттук-нататък, г-н Дончев?
За този месец се свърши много работа по отношение на трезвия анализ на ситуацията и кръгът от възможните решение вече е очертан. Първо, имаме едно категорично решение на Арбитража, което трябва да спазим. То казва: вие трябва да платите всичко, което не сте платили досега, плюс поръчаното и изработено за вас оборудване от „Атомстройекспорт“, след което имате правото да го получите. В тази ситуация ние нямаме избор – трябва да платим.

Всичко! 620 милиона за реактора, плюс лихвите, плюс таксите?
Да, ако не искаме да си докараме най-голямата щета.

А тя е?
Най-голямата щета е да платим всичко на руската страна и да не ползваме за нищо оборудването – както аз казвам, да го сложим в музея. А това би означавало, че слагаме в музея оборудването плюс площадката за АЕЦ „Белене“ и да инвестираме още стотици милиони в нищото. Тоест, да похарчим пари, които няма да носят никаква стойност. Затова трябва да намерим адекватен икономически сценарий – какво правим с изработеното оборудване плюс изградената площадка. И тук всякакви съображения искаме – не искаме, всякакви конюнктурни политически емоции са абсолютно неприложими. Трябва да се разсъждава в сурови икономически категории. И сценариите са два.

Очертайте ги, моля?
Първият сценарий е – изгражда се ядрена електроцентрала на площадката в Белене при използване на изработеното оборудване, което обаче няма как да стане на база инвестиции от държавата.

Категорично?
Да. Първо, защото държавата не може да мобилизира толкова много пари – поне 8,5 милиарда трябва да довършването на проекта. Ако държавата имаше всички тези пари накуп, тя щеше още утре да изгради по най-бързия начин цялата автомагистрала „Хемус“, плюс двете напречни връзки – коридор 4 и коридор 9. Липсата на такъв финансов ресурс означава, че строежът на ядрени съоръжения изисква привличането на чужд инвеститор. И тук има вече много тънкости и нюанси. Единият вариант е да се водят преговори с един-двама-трима потенциални инвеститори при запазване на някакъв дял на държавата, като се гарантира възможността изработеното гориво и площадката да бъдат апортна вноска в едно дружество. Другият, по-добър за мен, е сценарият, при който всичко изработено (площадката плюс оборудването) се продава чрез конкурентна прозрачна приватизационна процедура при запазване на някакъв малък държавен дял, например златна акция. Това, от една страна ще даде възможност на държавата да следи какво става, от друга, е успокоение за инвеститора.

Това означава, че някой трябва да дофинансира изграждането на АЕЦ „Белене“?
Да, това е възможно най-пазарният подход към днешна дата. Този, който изгради централата, ще има възможност да продава ток на либералния пазар на България и в региона.

Ако този сценарий не се случи?
Ако това не се случи – ако след 4-5 месеца, през които ние ще организираме процедура и ако няма достатъчен интерес (в което се съмнявам, защото към момента имаме 2-3 и повече писма от инвеститори, които проявяват интерес да строят АЕЦ „Белене“ – чужди компании, на които не мога да цитирам имената, тъй като нямам тяхното съгласие), тогава резервният вариант е да препродадем оборудването, за да си покрием поне част от разходите досега. По време на посещението на българската делегация в Иран преди месец и при разговорите ми с вицепрезидента Салех ние получихме принципната готовност от иранска страна да се обсъжда възможността да се закупи оборудването. Но при този алтернативен сценарий трябва да си дадем сметка, че възможността да покрием направените вече разходи ще бъде значително по-малка. Защото остава изградената площадка, която няма да се използва за нищо и няма да носи стойност, освен това нямаме илюзии, че винаги, когато става дума за продажба, другата страна ще настоява цената да бъде по-ниска. Ето, така изглежда алгоритъмът на възможните решения. Оттук-нататък е необходимо много държавни и политически решения да бъдат взети, преди да започнем да работим по сценарий №1 – решение на МС, решение на Народното събрание.

А съгласуването с европейското законодателство?
В момента съм наредил да се провери дали е необходима втора нотификация с ЕК. Това са все технически въпроси, които трябва да решим. Този проект винаги е бил зареден с повече политически емоции, отколкото има нужда. И затова, преди да се говори с политически заклинания и клишета, бих искал да призова хората да се научат малко повече да смятат. Когато става дума за решения, които касаят разходи за милиарди, те не могат да се водят от политически емоции – трябва да се базират на детайлни изчисления. Защото понякога политическите емоции ни излизат скъпо.

Доколко рентабилен ще е този проект, след като в момента имаме 28-30% излишен капацитет от производства на енергийни мощности?
Аз говоря за този политически ракурс, който днес казва: Давайте веднага да строим, Народното събрание тутакси да се събере и да решим и да почнем да строим още през август месец. Не! Когато говорим за такива проекти, те трябва да се базират на строга икономическа логика. И аз казвам следното – ако този проект, както твърдят мнозина, има икономическа логика и той е рентабилен, това означава, че на приватизационната процедура ще се яви повече от един кандидат, ще дойдат двама-трима-четирима-петима и те ще състезават кой ще даде най-високата цена.

Какъв е времевият хоризонт за този сценарий?
Нямаме причина да отлагаме и няма полза да отлагаме, защото текат лихви. Колкото по-скоро намерим решение, толкова по-добре. Според мен, всичко би могло да се случи в рамките на половин година.

Ако почне да се строи АЕЦ „Белене“, ще бъдат ли изключени други мощности: ВЕЦ-ове, американските ТЕЦ-ове?
Не. Когато събера тук, на тази маси всички видни експерти, има много теми, по които те имат консенсус. Но когато им задам въпроса – как ще се движи консумацията на електроенергия в един хоризонт от 10-20-30 години, консенсусът изчезва. Един казва, със сигурност консумацията на електроенергия ще расте, друг опонира – не, това не е вярно, навсякъде се внедряват енергоспестяващи технологии, консумацията ще спада. Да, безспорно, хубаво е България да има енергозаместващи мощности, макар че както отбелязахте, ние в момента имаме свръхпроизводство. Но когато проектът е частен, когато инвеститорът си е направил анализ на пазара, тогава няма да има проблем. Защо пропускате тази възможност инвеститорът да се е снабдил с договори на Балканите, с Турция например, където има големи играчи в енергийния бизнес, тогава с българския пазар само няма да се изчерпи уравнението.

Икономистът Красен Станчев казва, че рестартът на АЕЦ „Белене“ ще доведе до фалит на НЕК.
Изглежда той разсъждава по друг сценарий, различен от този, който аз сега ви чертая. Може би той си представя държавата да инвестира в този проект, а това, което аз ви споделям сега, е съвсем различен сценарий.

Различават ли се позициите ви за АЕЦ „Белене“ с колегите от БСП, които също искат проектът да се рестартира? Те даже ви предлагат експертна помощ, контакти.
Имаме различия. Когато говорим за нови подобни проекти, ние изхождаме от реалистичните икономически сценарии, които могат да се случат и които ще носят най-малко щети на държавата. Докато при колегите от ляво имаме бригадирският призив: „Давайте да строим!“ А как да строим! При какъв сценарий да строим? Откъде ще дойдат парите, кой ще го финансира – тези въпроси те не ги коментират. Но тук искам да обърна внимание повече на сходствата, отколкото на различията. Ако има сценарий, който позволява генерирането на по-голям консенсус по отношение на АЕЦ „Белене“, това ще е добре. Първо, ще има една политическа драма по-малко, второ, исторически е доказано, че всички политически истерии в енергетиката, ни струват скъпо в буквалния смисъл на думата и не на последно място, когато в една страна има политически консенсус по темата, това е още един шанс да се появи чужд инвеститор.

В този смисъл, от днешна гледна точка, беше ли грешка, че при първия си управленски мандат ГЕРБ спря този проект?
Категорично не! Проектът беше стартиран като преоразмерен от финансова гледна точка с някои клаузи, които днес биха били неизгодни. Не забравяйте, че след решението на Арбитража, проектът АЕЦ „Белене“ до голяма степен е прочистен от недостатъците си. И сега той има шанса да се случи на пазарни начала. Тогава, след оттеглянето на ключовия инвеститор RWE, изграждането на централата лягаше на плещите на държавата, а държавата нито имаше пари да я изгради, нито имаше ясен сценарий как да консумира ползите от нея. Сега, колкото и да е иронично, след Арбитража, се отварят шансовете АЕЦ „Белене“ да се случи по най-добрия начин. Шанс, не казвам гаранция.

Да минем, г-н вицепремиер, на втория проблемен енергиен проект у нас – „Южен поток“. В състояние ли е България да даде „железобетонни гаранции“ за изграждането му, както поиска президентът Путин?
Не България, а Европейският съюз!

Нали и ние сме в Европейския съюз.
Така е, но да направим едно уточнение – „Южен поток“ вече няма как да се случи като буквален рестарт на стария проект. Според оценките на всички европейски институции и най-вече на ЕК, този проект има конфликт с европейското законодателство, и по-точно с третия либерализационен пакет. Това беше причината да има силен натиск от страна на ЕС проектът да бъде спрян. Затова същият проект няма как да се случи оттук нататък. Ако ме питате дали е възможно да продължи експортът на руски газ, включително чрез тръба или тръби в Черно море през територията на България, да това е напълно възможно. Дали това е добре за България, да добре е и ще обясня защо. В йерархията на приоритетите за нас безспорно изключително важно е сигурността на газовите доставки, изключително важно е да имаме достъп до конкурентен пазар. Но каквито и политически емоции да има, успоредно с всички останали източници, Европа ще продължи да ползва газ от Русия. И тук идва вторият ни приоритет – България да запази ролята си на транзитьор и това е въпрос не само на икономически ползи. Това е стратегически въпрос. В този смисъл никак не ми харесва какъвто и да било сценарий, при който газово трасе, което от географска гледна точка е логично да минава през България, всъщност да ни заобикаля. Този сценарий по геополитически съображения не ми харесва. Затова след спирането на „Южен поток“ ние се опитахме да направим нещата по най-интелигентния начин, както впрочем го правим и за АЕЦ „Белене“. Сформирахме обща работна група с Европейската комисия, където се опитахме да изчистим всички възможни и технически, и икономически, и юридически проблеми по изграждането на газовия хъб „Балкан“, който включва доставяне на газ чрез руска тръба в Черно море. И 6-7 месеца след общата ни работа това до голяма степен вече е факт. Финалът на това мероприятие ще бъде срещата с всички ключови играчи в газовия сектор във Варна в началото на септември.

Не ми отговорихте на въпроса за исканите от Путин гаранции за „Южен поток“!
Колкото до коментара на президента Путин, че иска железобетонни гаранции – тази позиция е напълно разбираема. И тя не бива да се чете с каквато и да било доза човешки или политически емоции. Често казвам на колегите си: „Научете се да обръщате картата, когато разсъждавате за интереси, възможности, ползи, рискове за Европа и за Русия. Опитайте се да разберете как мисли тази страна и обърнете картата“. Руската страна е дала милиарди за изграждането на инфраструктурата на руска територия, за проектиране, за съоръжения, за тръби, част от които са в България, по този проект. Безспорно спирането на задвижен преди години такъв мащабен проект им носи икономически щети. Затова, преди да тръгнат да участват в ново съоръжение, макар и почиващо на малко по-различен сценарий, те ще искат гаранции, че няма да се повтори ситуацията.

Как ще им ги дадем?
Това може да бъде само и единствено ясна и устойчива във времето позиция на европейските институции и Европейската комисия.

А ние можем ли да осигурим такава позиция като заинтересована страна?
Мисля, че това, което свършихме досега с работната група на Еврокомисията, е най-добрата възможна основа за едно подобно решение.

Коментарите след изявлението на Путин у нас бяха: „Той ни отряза“. Корнелия Нинова дори обяви за гаф изразения след разговора с руския президент оптимизъм на Борисов за проекта „Южен поток“.
Това са предизборни коментари. На г-жа Нинова не ѝ отива да бъде говорител и тълкувател на президента Путин. Пък и, доколкото съм забелязал, няма какъвто и да е белег той да я е упълномощавал за това. И без да влизам в политическите закачки, ще отбележа, че ако той е искал да я накара да съобщи нещо, вероятно щеше да ѝ се обади по телефона.

Руският министър на енергетиката Новак вчера заяви, че Москва не е получавала официално предложение от София за възобновяване на „Южен поток“, а вие говорите за нов проект. Дали не се разминавате в терминологията?
Не, няма разминаване в термините. Няма как да пратим писмо в Москва за „Южен поток“, поради всичко, което ви обясних досега. Официално предложение от българска страна, от страна на ЕК до Русия, може да имаме чак, когато си свършим цялата работа. И тук ключът е в енергийната среща в началото на септември с участието на всички потенциални инвеститори в газовия сектор. Ако те проявят интерес да участват, да съучастват в изграждането на цялата инфраструктура на газовия хъб „Балкан“, това означава, че поне по отношение на континенталната му част проектът има здрава икономическа логика, има интерес към него, което би осмислило и разполагането на руски тръби в Черно море. Когато имаме и категоричната позиция на ЕК, вече спокойно можем да се обърнем официално към руската страна. Ние държим на взаимното си уважение и никога не бихме си позволили да искаме или да пращаме нещо, което не е изпипано до най-малкия детайл.

Да разбирам, че в позицията на Русия вие не съзирате някакво неглижиране към участието ни в тези проекти?
Не мисля. Ако четете всяко едно от изказванията от руска страна, то е ясно – търси се прагматизмът. Да, за възстановяването на подобен проект ни трябват железобетонни гаранции, за да не се повтори отново това, което се случи преди години. Това е абсолютно нормално и не знам защо някой трябва да се изненадва или смущава от този факт. Самите ние не бихме тръгнали да мислим за нова газова инфраструктура в България, без железобетони гаранции от Европа, че това може да се случи. Защото чисто репутационно стартирането или спирането на проекта не действа добре и на България и от икономическа, и от политическа гледна точка.

Трябва ли да се притесняваме от „Турски поток“?
Не, обезателно. Европа казва: На нас ни трябва диверсификация на трасетата и това е гаранция за сигурността на газовите доставки. Дотук това е добре и логично. Имаме Северен поток, ще направим Северен поток -2, транзита през Украйна и т.н. Защо си мислите, че руската страна, след като обърнем картата, не иска същото? Защо да не иска още едно или две трасета? И те биха искали диверсификация като защита при кризи или при по-голямо търсене. В този смисъл „Турски поток“ сигурно ще се случи. Дали това е алтернатива на газовите доставки през България? Не, при всички случаи. Не забравяйте, че Турция е голям пазар. Не смятам, че двата проекта са алтернативни, по-скоро се допълват и в този смисъл има шанс да се случат и двата.

Още едно обвинение на левицата – ГЕРБ повдига сега въпроса за енергийните проекти, заради президентската кампания. И предизборно отнема от социалистите темата „Русия“.
Казах вече, че към енергийните проекти трябва да се отнасяме с хладна рационалност на база ясен икономически анализ. Това се опитваме да правим в момента. Подчертавам – за АЕЦ „Белене“ нямаме алтернатива. И всички коментари за предизборни закачки са абсолютно нелепи. По-скоро темата е драматична за самата левица. Защото има въпроси, които не е моя работа да им ги задавам, но когато се събират на среща с техния актив, сигурно им ги задават. След като левицата е толкова радикален поддръжник на нова ядрена мощност в Белене, защо през 2013-2014 година проектът не беше размразен и не тръгна? Защо? Тази вътрешна драма в левицата се експонира и се проектира сега върху политическия опонент.

, , ,

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Можете да използвате тези HTML тагове и атрибути: <a href="" title=""> <abbr title=""> <acronym title=""> <b> <blockquote cite=""> <cite> <code> <del datetime=""> <em> <i> <q cite=""> <s> <strike> <strong>