Томислав Дончев

Самочувствието да бъдеш европеец предполага да очакваш и да искаш повече. Разбира се и да даваш повече. Това е най-устойчивият и най-траен позитив от членството. Защото и публичните институции, и политиците дават най-доброто от себе си, когато някой умее да го поиска.

Ресурсът по оперативните програми за 2016 г. е над 4 млрд. лв.

Интервю за вестник „Строител“
Автор: Невена Картулева

Г-н Дончев, кои бяха изпълнените задачи през 2015 г.? Как бихте обобщили напредъка на България с еврофондовете?

2015 г. още не е завършила, хората не се отпускат и работят до последния момент. Затова окончателната картина за плащанията от програмен период 2007 – 2013 г. ще бъде ясна не по-рано от средата на януари. Едно е сигурно – вероятно сумата няма да е под 94 – 95% от общия ресурс за страната ни. Ще ми се процентът да е по-висок, но истината е, че завършваме с резултат, надминаващ очакванията дори на най-добронамерените ни колеги. Спомням си преди две години и половина експерт от ЕК казваше, че се движим добре и ако продължаваме така, ще приключим с 85% усвояване на средствата. Да не говоря за местните критици, които правеха прогноза, че в рамките на този програмен период може да успеем да платим 15%, но може и да не успеем.

През 2015 г. имаме резултат в още едно направление. Преди година с ключовите ни партньори строителите във формат ръководство на КСБ говорихме по няколко теми. Сред тях беше законът за еврофондовете, който да даде въздух на бенефициентите да си търсят правата и да обжалват. Особено когато има финансови корекции или неверифициран разход. Законът вече е факт. Новият Закон за обществените поръчки – също, той се гледа на второ четене.

По отношение на диалог, комуникация, взаимно представяне на проблемите бих казал, че те са перманентни. Остава ни една голяма неизпълнена задача. Не че съм поел ангажимент да я свършим в рамките на 2015 г., но тя стои на вниманието ни напред във времето. Става въпрос за стандартизираните образци. На ниво формална, не техническа част от процедурата вече работим с такива – модели на декларации и т.н.

Сложното е от гледна точка на техническата част. Да типизираме документите в зависимост от спецификата на проекта, от това дали става въпрос за пътища или сградно строителство. Това ще улесни всички – и оферента, и този, който организира процедурата, и този, който я проверява. Започнахме опити през 2012 г. Те бяха прекратени през 2013 г. и 2014 г. Редно е да продължим и да доведем нещата до край. Не твърдя, че отговорностите са само на едната или на другата страна – редно е да го направим заедно.

Другата голяма задача е свързана с ангажимент, който аз съм поискал – да намерим какви са механизмите да гарантираме по-високо качество на работа. Научихме се да спазваме по-добре процедурите, да строим в срок. В България се случват неща, които допреди няколко години бяха невиждани и нечувани. Да се строи в събота и неделя или нощем – на прожектори. Всеки, който се връща от чужбина, разказваше как това се прави там. У нас нямаше такова нещо. А нека видим сега – когато сроковете са къси. Дали не се работи с максимални темпове? Включително и в почивните дни, и на смени – далеч извън осемте часа стандартен трудов ден.

Имаме обаче едно друго предизвикателство – качеството. То е свързано с гаранция. Този, който ползва построеното – българският гражданин, този, който до голяма степен е осигурил парите – другите държави – членки на ЕС, искат да се уверят, че средствата се харчат по най-добрия начин. Включително и чрез качествена инфраструктура. Убеден съм, че от гледна точка на конструктивни особености, на мащаба – нещата не търпят компромиси. Но трябва да донастроим детайлите.

Давам пример, който често ми боде очите. У нас който и доставчик да използваш, трудно може да се снабдиш с качествени тротоарни плочки. Ето това е един от дребните проблеми. Но при условие, че е изграден обект за милиони, че са направени подпорни стени, кръгови кръстовища, нови улици, е срамота да съсипваме репутацията на такъв проект заради напукани плочки. И е наша обща задача да намерим пътя това да не се случва.

По отношение на следващата година – трите ключови програми, които касаят строителния бранш, са раздвижени. Това са ОП „Региони в растеж“, ОП „Транспорт и транспортна инфраструктура“ и ОП „Околна среда“ с всички трудности при последната. Защото специално в сектор „Води“ нещата ще се движат с темпа на реформата на сектора и няма как да се случат по-бързо. Няма как парите да изпреварят промените. Само когато имаме детайлни планове и окрупнени ВиК оператори – тогава ще разполагаме с пари за водния сектор.

Какво можем да отчетем след края на програмен период 2007 – 2013 г.?

Съпоставени с общите бюджетни разходи в периода 2007 – 2013 г., средствата от европейските фондове са 9%, но те допринасят за 80% от публичните инвестиции. Значителна част от тях са насочени към изграждане на инфраструктура (транспортната е на стойност 20,5% от разходените средства; а тази за води и отпадъци – 16,2%), местно и регионално развитие (18,8%), инвестиции в човешки капитал (12,7%), в развитие на бизнеса (12,2%), иновации (9%) и др.

За периода 2007 – 2013 г. са изпълнявани 11 778 проекта, от които 3154 с бенефициент бизнес организации. В резултат на дейностите и като следствие от направените инвестиции са създадени 372 хил. работни места, които нямаше да съществуват, ако не беше европейското финансиране.

Икономическите ефекти от тези инвестиции са неоспорими. Към края на 2015 г. в резултат на изпълнението на седемте оперативни програми, Програмата за развитие на селските райони и Програма „Рибарство“ реалният БВП на страната се очаква да бъде с 10,1% по-висок в сравнение със сценария, в който липсват инвестиционни разходи по линия на структурните и кохезионния фонд. През 2013 г. публичните инвестиции са със 121,1% по-голям обем. Частните към края на 2015 г. нарастват с една трета (32,8%). Към края на 2015 г. коефициентът на безработица в страната е с 6,2% по-нисък, отколкото би бил без притока на тези средства. Към края на 2015 г. общото за периода увеличение на средната работна заплата се равнява на 9,6%.

Има ли дейности, чието изпълнение остава за 2016 г.?

В резултат на промяна на насоките на Сертифициращия орган за затваряне на програмен период 2007 – 2013 г. на бенефициентите се предоставя възможност за завършване на проектите през 2016 г. със собствени средства.

По ОП „Транспорт 2007 – 2013” са идентифицирани няколко, чието изпълнение няма да може да приключи в рамките на периода за допустимост на разходите, а именно 31.12.2015 г. Поради размера и сложност­та на тези проекти се наложи част от дейностите по тях да останат за сметка на бенефициентите и да бъдат приключени през 2016 г. Такива са жп проектите Първомай – Свиленград, Пловдив – Бургас и Септември – Пловдив, както и изграждането на обходен път на Габрово, Интермодалният терминал в близост до Пловдив, също и рехабилитацията на гарови комплекси Централна гара София и жп гара Бургас.

Какви са резултатите от доклада за финансовите корекции на общините, по който работите?

Резултатите показват, че имаме нужда от подобряване на административния капацитет на институциите при възлагане на обществени поръчки, предимно при подготовката на документацията за тях – изисквания към изпълнители, технически спецификации, методика за оценка. Системата на контрола върху разходването на средствата от фондовете също се нуждае от някои промени, особено в областта на уеднаквяване на контролите на различните управляващи органи, на практиките.

Със сигурност имаме нужда от подобряване на координацията на различните контролни органи в системата – бързата обмяна на практики, споделяне на становища и постигане на обща позиция по хоризонтални въпроси. Координацията спомага за предвидимост на средата, която мотивира бенефициентите да познават добре правилата, да разработват и изпълняват проекти по различни програми. Новият закон за управление на средствата от ЕС ще допринесе съществено за уеднаквяване на практиката. Още повече че той недвусмислено предвижда съдебен контрол върху актовете за налагане на финансови корекции, което е ефективен механизъм за създаване на устойчива практика по прилагане на закона.

Изпълнени ли бяха поставените цели за предходния програмен период и къде се намира България спрямо останалите страни членки?

Въпреки трудностите, въпреки закъснелия старт реализираните програми дадоха видими резултати и промениха осезаемо страната. Подробният анализ показва, че динамиката на развитието е с ясна положителна посока, като тя е особено силно изразена в най-изоставащите общини и региони. В този смисъл категорично може да се твърди, че кохезионната политика постига една от своите цели в България – да се преодолеят различията между регионите по икономически показатели. Под „постигнато“ вече имаме предвид и отчитаме ефектите от европейските средства, както на макро-, така и на микроравнище.

Съпоставени с общите бюджетни разходи в периода 2007 – 2013 г., както споменах средствата от европейските фондове са 9%, но те допринасят за 80% от публичните инвестиции. Все пак страната далеч не е сред първите по този показател – за сравнение в Словакия това финансиране представлява 92% от публичните инвестиции, а в Унгария – 88%.

Колко и по кои оперативни програми са фазираните проекти?

По ОП „Околна среда 2014 – 2020“ 10% от ресурса на Приоритетна ос „Води“ ще бъдат разходвани за финансиране на проекти, чието изпълнение е стартирало по „ОПОС 2007 – 2013”, като тяхната втора фаза ще се изпълнява през програмен период 2014 – 2020 г. Това са водните проекти за градовете Враца, Банско, Варна – Златни пясъци, Видин, Раднево, Тервел, Шумен и Ямбол.

По ОП „Транспорт 2007 – 2013” (ОПТ) има един фазиран проект – „Изграждане на АМ „Калотина – София” – лот 1: „Западна дъга на Софийски околовръстен път”. Той се състои от два участъка с обща дължина 8,5 км. Първият е завършен и пуснат в експлоатация на 22 октомври. Участък 2, който е с дължина 5,5 км, ще се изпълнява по ОП „Транспорт и транспортна инфраструктура 2014 – 2020”, като същевременно до края на 2015 г. около 7,5 млн. лв. ще бъдат усвоени по ОП „Транспорт 2007 – 2013”.

Чрез механизма „обратно фазиране“ в „ОПТ 2007 – 2013” е включена изградената към момента част от проект за „Разширение на втори метродиаметър от МС „Джеймс Баучър“ до МС „Витоша“ (кръстовището на бул. „Черни връх“ с бул. „Хенрик Ибсен“ и ул. „Сребърна“). Първоначално проектът бе предвиден за финансиране по ОП „Транспорт и транспортна инфраструктура 2014 – 2020”.

Кои са първите процедури, по които ще се приемат предложения на бенефициентите през новата година?

По ОП „Транспорт и транспортна инфраструктура 2014 – 2020” от септември 2015 г. са обявени схеми за набиране на проектни предложения по всички оси от оперативната програма. Ще се финансират проекти за модернизация на железопътни участъци, изграждане на важни пътни артерии (АМ „Струма“ и АМ „Калотина – София”), на Интермодален терминал Русе, развитие на информационни системи в корабоплаването и гражданското въздухоплаване.

По ОП „Околна среда 2014 – 2020“ се предвижда схема за превенция и управление на риска от наводнения, в т.ч. екосистемно базирани решения с общ бюджет 20 млн. лв.

През 2016 г. по ОП „Региони в растеж 2014 – 2020” ще стартират схемите за модернизацията на висшите училища с бюджет 43 млн. лв., както и мерките за развитие на туристическите атракции на стойност 98,5 млн. лв. Продължават и инвестициите в инфраструктура за деинституционализация на социалните услуги за деца с ресурс 100 млн. лв. Стартира подготовката и на проекта на Министерството на здравеопазването за модернизация  на центровете за спешна медицинска помощ, като предвидените средства са 163 млн. лв.

Може ли да се посочи приблизително какъв ресурс ще бъде на разположение по оперативните програми за 2016 г. след отварянето на всички планирани мерки?

Общият ресурс на процедурите, които се планира да бъдат обявени по оперативните програми през 2016 г., възлиза на малко над 4 млрд. лв. Над две трети от него ще бъдат насочени, най-общо казано, в устойчив растеж – насърчаване на ресурсната ефективност, преход към нисковъглеродна икономика, устойчив транспорт, опазване на околната среда, превенция и управление на риска. Около 15%, или 600 млн. лв., са предвидени за инвестиции в научноизследователска и развойна дейност, иновации, подобряване конкурентоспособността на предприятията и др. Почти половин милиард лева ще бъдат насочени към т.нар. меки мерки – за създаване на заетост, насърчаване на социалното включване и инвестиции в образование и обучение.

Кои са големите инфраструктурни проекти, чието изпълнение по ОП „Транспорт и транспортна инфраструктура“ и ОП „Региони в растеж“ се очаква да започне?

През 2016 г. ще започне изграждането на лот 3 на АМ „Струма“. На 24 септември 2015 г. беше подписан договор за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ между УО и Национална компания „Стратегически инфраструктурни проекти“ за изпълнение на проект, включващ следните етапи от този участък: лот 3.1, лот 3.3 и тунел „Железница”. Към настоящия момент бенефициентът е предприел действия за провеждане на обществени поръчки за дейностите по проекта.

През 2016 г. ще започне изграждането и на линия 3 на метрото. Предвидено е този участък да бъде строен на 3 етапа. Изпълнението на етап I и етап II е заложено да се финансира по ОП „Транспорт и транспортна инфраструктура 2014 – 2020” чрез два отделни формуляра за кандидатстване в рамките на одобрения бюджет. До края на март 2016 г. се очаква да приключат тръжните процедури за избор на изпълнители на дейностите по етап I.

През септември съобщихте, че рестартирате работата по типовите договори за сектор „Строителство“. На какъв етап е подготовката им?

Типовите документации за възлагане на дейности, в които се влага сериозен публичен ресурс, в това число и за строителство, са приоритет както за изпълнителите на обществени поръчки, така и за възложителите. Безспорно въвеждането им ще бъде полезно за избягване на допусканите грешки при възлагане, намаляване на обжалването и ще допринесе за създаването на една по-предвидима среда в сферата на обществените поръчки. Преди да се въведат типови договори, от изключителна важност е те да бъдат подложени на широко обсъждане. Прилагането им не бива да е за сметка на иновативността.

Новият ЗОП беше приет от депутатите на първо четене. Кога се очаква гласуването му на второ?

Законът е в парламентарната Комисия по правни въпроси, която е водеща по него. На второ четене към днешна дата е приет до член 12. Очаква се разглеждането му да приключи до края на януари, след което да се гласува в пленарна зала. Влизането му в сила ще бъде изцяло съобразено с изискванията на евродирективата, т.е. ще стане до април 2016 г.

Законът за управлението на средствата от европейските структурни и инвестиционни фондове беше приет на второ четене. Какво очаквате да се промени с прилагането му?

Официално законът ще влезе в сила след обнародването му в Държавен вестник, най-вероятно в първите дни на януари. Изготвянето му беше голямо предизвикателство в стремежа за кодификация и унифициране на правилата, приложими към програмите, финансирани от петте фонда на ЕС, както и за осигуряване на ефективни механизми за защита правата на бенефициентите.

Законът провежда голяма реформа в системата, доколкото гарантира ред. На всеки е ясно за какво отговаря и какви са правата и задълженията на участниците. Фиксирани са срокове – кой за каква процедура и докога трябва да реагира. Ако някой не спазва указанията, има вариант да бъде глобен. Но се надявам това да не се налага. Законът въвежда ред, прогнозируемост. С него се премахва динамиката в нормативната база. Няма опасност заради нечие случайно хрумване Министерският съвет да приеме ново постановление, което да въведе хаос.

Балансират се правата. Цялата система става обект на адекватен съдебен контрол. И най-вече се засилват правата на този, който има ангажимента да превръща парите в блага, който получава средствата – било то Агенция „Пътна инфраструктура“, НК „Железопътна инфраструктура“ или българските общини. От тук нататък всяко решение на управляващ орган, независимо за какво става въпрос – одобрен – неодобрен проект, верифициран – неверифициран разход или нанесена финансова корекция, ще бъде обект на съдебен контрол. Така е редно – както е с всеки друг акт на държавната администрация.

И нека, когато някой смята, че е ощетен, да се обърне към съда и там да преценят кой е прав. Неслучайно сме дали възможност за бързо и евтино производство – по реда на АПК. Там и сроковете са по-къси, и таксите за жалбоподателя са по-скромни, отколкото по ГПК. Разчитам да се постигне повече справедливост и баланс в системата и да се повиши не само комфортът при работа с европейските пари, но и да се гарантира по-голяма стабилност, дори по-голямо спокойствие.

Какви са инициативите, по които бихте работили с КСБ през 2016 г.?

Камарата е изключително полезен партньор, с когото се работи в условията на конструктивен диалог. Тя успява да обедини позицията на членовете си, което улеснява комуникацията. Типовите договори са една от темите, по които е необходимо да се работи активно с КСБ. Стремежът е въвеждането на всякаква нова рамка да става при диалог с партньорите и отчитане на интересите на засегнатите страни. Още повече че материята е строго специфична и експертизата е налична сред членовете на Камарата.

Кои са главните цели, които си поставяте сега?

По отношение на правната регулация ще продължи работата, свързана с изготвянето на нови или привеждането в съответствие със Закона за управление на средствата от европейските структурни и инвестиционни фондове на съществуващите нормативни актове, свързани с прилагането му. Ще продължат усилията за осигуряване на възможно „най-ударния“ старт и изпълнение на програмите за програмен период 2014 – 2020 г. Усилено ще работим за изпълнението на предварителните условия  и реформите в отделните сектори като ключово условие за постигане на максимална ефективност на инвестициите. Важен приоритет продължава да бъде капацитетът на бенефициентите да кандидатстват и да изпълняват проектите.

Все още остава предизвикателството кандидатстването и отчитането на проекти да се извършва само електронно, като отпадне възможността да се представят документи и на хартия, освен през електронната система.

Какво бихте пожелали на строителите за новата година?

Всяка професия, която се работи с любов и с умения, е не само достойна, а и благословена. Това е начин човек не само да се грижи за семейството си и да бъде полезен на обществото, но и да намери смисъл в съществуването си. Само че професията на строителя, дори сравнена с останалите достойни дейности, има едно голямо предимство. Понякога съграденото, това, което с пот, усилия, с много труд е успял да създаде човекът, остава и се ползва дори след като той не е между живите. То може да ни служи столетия. И това, че е полезно на хората, е вероятно най-доброто признание. Успех е, когато сам си успял да увековечиш продукта от труда си в нещо, което другите имат възможност да видят всеки ден.

Фокусираме се върху документи, цени, но се надявам хората да ценят това, което е изградено от българския строител. Защото освен бюджети, проекти и отчети на финалната линия е този, който гради. Много ще се радвам това да бъде колкото може по-уважавана професия заради самочувствието на заетите в нея и най-вече колкото може повече млади хора да поискат да станат инженери, строителни специалисти. Защото това означава българските фирми да бъдат по-мощни и по-конкурентоспособни. Ще бъда радостен не само когато имаме повече добри компании, които работят в България. Искам да видя повече наши строителни фирми, които работят в чужбина – както е било преди. С опита, който натрупахме – в пътния, жп и ВиК сектора, мисля, че фирмите имат увереността и го правят – работят на международния пазар, предлагайки качество срещу прилична цена. И се надявам това да се случва по-често. Славата на строителя не трябва да се носи само из България.

, , ,

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Можете да използвате тези HTML тагове и атрибути: <a href="" title=""> <abbr title=""> <acronym title=""> <b> <blockquote cite=""> <cite> <code> <del datetime=""> <em> <i> <q cite=""> <s> <strike> <strong>