Томислав Дончев

Най-големият враг на промяната е безразличието, най-големият враг на прогреса е безверието, а обществената апатия е майката на всички слаби управленци

Рестартираме работата по типовите договори

Интервю за вестник „Строител“
Автор: Невена Картулева

road_signГ-н Дончев, проектът на новия Закон за обществените поръчки (ЗОП) беше внесен в деловодството на Народното събрание през август. Кога очаквате да бъде приет от парламента и да влезе в сила? Кои текстове мога да се окажат спорни при обсъждането му в пленарната зала?

Проектозаконът мина дори през парламентарната правна комисия без нито един глас „въздържал се“ или „против“. Това се отнася и за Закона за управлението на средствата от европейските структурни и инвестиционни фондове. Помолих и с двата текста да се процедира по възможно най-бързия начин, защото програмният период 2014 – 2020 г. е в ход и искам за него да е приложимо новото законодателство. Надявам се темпото на работа да се запази и двата закона да бъдат приети съвсем скоро. Благодарен съм за старателната подготовка на някои от народните представители, които имаха много въпроси, и това говори, че са вникнали в дълбочина в тематиката, както и за абсолютната им добронамереност към момента. Обсъжданията минават без какъвто и да било елемент на политическо дребнотемие или партийно заяждане.

Работим и по измененията на стария ЗОП. С тях уреждаме въпросите по чл. 16г, касаещ предприятията на хората с увреждания. Прецизираме режима заради многото злоупотреби, които установихме през последната година. С промените местим Агенцията по обществени поръчки (АОП), която досега беше към Министерството на икономиката, към Министерството на финансите. Решаваме и въпроса с центровете за обществени поръчки – идеята е да уредим нормативно този в сектор „Здравеопазване“, както и да създадем основание за центъра за обществени поръчки на местните власти.

Планът е новият ЗОП да влезе в сила от 1 януари 2016 г., ако няма забавяне в парламента. Няколко пъти посочих пред народните представители, че това означава, че не е добре нормативният акт да бъде приет в средата на декември. Защото е нужно време за системата, за да сработи с новите правила.

Правилникът за прилагане на закона вече се пише, въпреки че той още не е приет. Експертите от АОП работят, за да не чакаме впоследствие изготвянето на документа.

Какво се случва с наредбата за строителство към ЗОП?

Смятам, че трябва да се върви към максимална кодификация. Има вариант всичко да бъде събрано в една наредба. Но ако КСБ готви конкретни предложения, според мен е въпрос на правна техника как да бъдат отразени те – дали в отделна наредба, или да са част от общия правилник. Въпросът е по-скоро технически. Всяко разумно предложение, особено ако е на професионално ниво, каквито обичайно са идеите на Камарата, ще бъде взето предвид.

Какво регламентират европейските директиви, които се въвеждат със ЗОП? Докога е срокът за транспонирането им в националното ни законодателство?

Срокът е април 2016 г. Искаме транспонирането им да бъде факт няколко месеца по-рано. ЗОП отразява две нови директиви и промените в поне три стари. Всички текстове, свързани с обществени поръчки на ниво ЕС, са факт в проектозакона. Отразили сме и натрупаната през последните години практика в Европейския съд.

Посочете основните разлики между новия и настоящия ЗОП и тези, свързани най-вече със сектор „Строителство“.

Първата голяма разлика, и то не само за сектор „Строителство“, е, че законът е рамков. Динамичната материя – тази, която има повече технически детайли, е част от правилника. Законът е по-логичен и подреден, по-лесен за спазване от всички, които го прилагат. Предишният беше докаран до положение, в което някои норми си противоречаха.

Извървян е целият път, за да има, от една страна, по-добър контрол, и от друга – опростяване на процеса. В това направление са взети важни мерки. Първата е въвеждането на единна декларация за обществените поръчки. Тя заменя множеството документи, които се предоставят сега. Създава се цялата правна база за електронното възлагане. Тоест, освен да изграждаме електронната инфраструктура, въпросите, свързани с нея, са уредени и в закона.

Във всички сектори освен в строителния сме се съобразили с тенденцията за плавно повишаване стойността на обществените поръчки. При цените у нас има съществена разлика спрямо европейските. Прагът според евродирективите е 10 млн. лв., ние предлагаме да бъде 5 млн. лв., като под него ще се прилагат по-облекчените национални правила.

За забързване на процеса в някои от категориите поръчки ще допринесе обръщането на процедирането на оценката. Едно от нововъведенията е в поръчките с критерий за избор на изпълнител „Най-ниска цена“. При тях първо ще се отварят пликовете с ценовите предложения. След установяване на това с минимална предложена стойност ще се разглеждат и останалите документи за същата оферта. Ако са изрядни, директно може да се премине към сключване на договор, без да се отварят останалите предложения.

Не можем напълно да изключим процедурата с най-ниска цена. Има куп случаи, когато тя е удачен избор, особено за доставки. Ако искам стока с ясни параметри за качество и някой успее да ми я достави на най-ниска цена, защо да бягам от нея? В сектор „Строителство“ би следвало да бъдем по-внимателни с този показател. Би могъл да се прилага, когато техническата готовност на обекта е на високо ниво и няма опасност от девиации при изпълнението. Критерият има своето място, но ключова е мъдростта на възложителя в каква ситуация каква процедура да организира. Имаме проблем с най-ниската цена – това трябва да бъде ясно, конкретно когато става дума за инфраструктура, качеството е буквално едва покриващо минималните стандарти.

Коментирал съм го и друг път – за съжаление това е най-сигурната процедура. При нея възможността възложителят да бъде укорен – дали от гражданите, дали от контролните органи, е почти избегната. Останалите процедури с водещ критерий „Икономически най-изгодна оферта“, в които е замесена и преценката на организатора, носят редица рискове от финансови корекции в бъдеще. Но се надявам на база натрупания капацитет този проблем да се среща по-рядко. И повече възложители да бъдат по-смели и да могат да организират по-сложната процедура, която им гарантира по-добро качество.

Правителството одобри Закона за управлението на средствата от европейските структурни и инвестиционни фондове. Очаквате ли и той да бъде одобрен в рамките на есенната парламентарна сесия? Кои са проблемите в системата на еврофондовете, които ще бъдат преодолени с влизането в сила на нормативния акт?

Той трябва да се движи заедно със ЗОП. Очаквам да бъде приет през ноември т.г. На първо четене спорни въпроси не са посочени. Както казах, и за него, и за ЗОП получихме принципна подкрепа от политическите сили и коментар от страна на народните представители, че се радват да имат на своето внимание професионално подготвени текстове.

Законът за еврофондовете има реформаторски характер. Той променя начина на функциониране на системата. Всяка една реформа носи и рискове. Прави се опит за пребалансиране на правата, най-вече касаещите управляващите органи и бенефициентите, като се дават допълнителни възможности на вторите.

Наред с това на база досегашния ни опит с особено внимание следим дали е възможно с жалбите да се злоупотребява. Такива случаи срещаме по ЗОП. Ще имаме готовност размерът на таксите, които се внасят, да не е възпиращ за някого, който гони справедливостта, но да е достатъчно висок за онзи, който иска да играе ролята на спекулант. Имаше фирми, професионализирани в това – не истински изпълнители, не такива, които искат да строят, а такива, които изнудват с обжалване останалите участници в процедурата. Въведената правна техника предвижда обжалването да не спира изпълнението.

Представете си, че някой оспорва резултатите от схема за безвъзмездно финансиране и по-специално – кандидат с неодобрен проект. Тогава не можем да забавим подписването на 200 договора заради една жалба и тя да спира изпълнението. Ако съдът прецени, че жалбоподателят е неправилно отстранен, проектът му ще бъде преразгледан и с него ще бъде сключен допълнителен договор, като той ще се нареди сред бенефициентите.

А когато се обжалва процедура по ЗОП?

Редът не е много по-различен от стария. В годините заедно с водещите юристи в България сме обмисляли какви са възможните промени в реда на оспорване. Имало е дори предложения вместо към Комисията за защита на конкуренцията (КЗК) обжалването да се насочи към регионалните административни съдилища. Идеята беше отхвърлена, защото в цяла България се обявяват хиляди поръчки и трудно бихме могли да гарантираме синхрон в практиката на отделните съдилища.

Оздравяващият ефект, който допринася за малко повече разум, е размерът на таксите. Те не трябва да ограничават достъпа до правосъдие, но е необходимо да са резервиращи за тези, които имат за цел само да разиграват колегите си.

Заради наближаването на местните избори продължава ли увеличението на постъпилите сигнали за нередности по европроекти?

Да, в някои от управляващите органи броят на сигналите е почти утроен. Следваме стриктно ангажиментите си – постъпилите оплаквания се обработват и проверяват. Но това е проблем, защото вместо служителите да верифицират разходи в края на програмния период 2007 – 2013 г., да вършат с максимална скорост работата си по приключването му, те се занимават със стотици сигнали. От порядъка на 700 – 800 са само по ОП „Регионално развитие“. Това отнема човешки ресурс, но такива са правилата.

Тъжното е, че мнозина в кандидат-кметската надпревара считат за необходимо не те да покажат какви идеи имат, какво могат, колко са по-добри от опонента си. Те смятат за най-успешна стратегия за справяне с другия пускането на сигнал за нередност. Разбира се, този коментар не би следвало да се прилага по отношение на случаите, в които действително има нарушения.

Ще обработим сигналите и там, където има нередност, ще бъде наложена финансова корекция. Ако има данни за престъпление, веднага ще уведомяваме прокуратурата.

Голямото предизвикателство е друго – когато има сигнал, длъжни сме да спрем плащанията. Това би било пагубно в края на програмния период. Почти няма проект, за който да не е алармирано за нередност. Така реорганизирахме националния механизъм, че да продължим да плащаме на общините под условие. И ако се окаже, че има нарушение, ще трябва да връщат парите.

Възможно ли е въвеждане на правен механизъм, който да ограничи злонамерените сигнали?

Би било трудно дори от концептуална гледна точка. Коментира се въвеждане на отговорност за този, който подава сигнала, в случай че той е неверен. Но тук се движим по тънък лед. Подавайки неточни данни, този, който ги предоставя, може и да не е бил злонамерен, а само недобре информиран. И влизаме в сложни казуси.

Продължаваме да анализираме, чакам добри предложения в тази посока. Секретът е да има достатъчен административен капацитет всеки сигнал да се преглежда бързо. Проблемът е, че те се утрояват за кратко само преди местни избори. Не можем да наемем 10 души, които да се занимават само и единствено със сигнали, защото през останалото време натовареността им няма да е висока. Затова местим експерти от различни звена, даваме им допълнителни задачи. Това обаче е за сметка на останалите дейности.

На какъв етап е работата по доклада за финансовите корекции на общините, който подготвяте? Санкциите бяха достигнали 380 млн. лв. Какъв е общият им размер след преразглеждането на отделните случаи?

Още работим по него. Няма да бъде внесен в Министерския съвет, докато не получим съгласието на всички участници в процеса – Министерството на регионалното развитие и благоустройството (МРРБ), Министерството на околната среда и водите (МОСВ), общини, НСОРБ, одитори и ЕК. Да се надяваме, че това ще стане преди края на годината. А и влизаме в местни избори и не ми се иска темата да бъде част от политическия дебат по време на кампанията. Очаквам след провеждането на вота да затворим окончателно въпроса. Ще използвам времето дотогава, за да генерирам съгласие.

Има корекции, които са намалени, други са запазени, но насочени към държавата или съответното министерство, защото не е установена вина на бенефициента. Има и допълнително наложени. Но нетната им стойност е близо до посочените 380 млн. лв.

Колко общини са се възползвали от възможността за безлихвени заеми от хазната, за да завършат проектите си? Колко са предоставените средства?

Министерството на финансите не публикува информация на каква стойност са заемите. 16 общини са подали искане за ползване на този механизъм. Почти всички, с изключение на една-две, са одобрени. Подкрепата е за проекти по ОП „Околна среда 2007 – 2013“.

Как оценявате приключването на програмния период 2007 – 2013 г.? Колко са рисковите проекти и по кои програми са те? Наближава крайният срок за отчитане на дейностите – ясен ли е размерът на средствата, които ще инвестираме?

Добрата новина е, че можем да работим по оперативните програми до 31 декември. Има достатъчно време в началото на 2016 г. разходите по тях да се сертифицират и да се подадат към ЕК. Редно е да се има предвид, че всеки е сключил договор с изпълнителя с различни срокове и ако има забавяне, той ще понесе произтичащите от това санкции. Аз говоря за приключването на проектите на национално ниво.

Имаме няколко тежки проекта по ОП „Околна среда“, сред които регионална система за управление на отпадъците и два критични проекта в сектор „Води“. По ОП „Транспорт“ два пътни проекта са в бясна надпревара с времето. Става дума за Северната скоростна тангента на София и довеждащия път до тунела под Шипка. Надявам се да използваме всеки хубав ден до края на годината, за да се строи. В противен случай ще трябва да дофинансираме изпълнението от държавния бюджет. Основната причина за забавянето е законодателството, свързано с отчуждителните процедури. Двата проекта бяха закъснели с повече от година и започнаха благодарение на промените в нормативната база по отношение на отчуждителните процедури. Времето за работа през 2013 и 2014 г. беше пропуснато. Сега, за да довършат толкова сложни съоръжения, строителите трябва да правят чудеса за 2 – 3 месеца. Важното е, че с измененията вече не срещаме трудностите, които буквално блокираха проектите преди повече от година.

Сумата, която ще инвестираме за изтеклия програмен период, ще мога да посоча в средата на януари 2016 г. Прогнозно – разплатените от бенефициентите към изпълнителите средства са 92 – 93% от дължимото. Плащанията от националните органи към бенефициентите са достигнали малко под 90% от общия ресурс за страната ни за 2007 – 2013 г.

По отделни програми са минали 95%. Тежък инструмент като ОПОС е шампион. Преди години казвах, че типът на инвестициите по нея е друг – правят се сложни, скъпи, натоварени проекти. Те всеки ден влизат в конфликт с гражданите. Само който не е виждал километри разкопани улици, не знае за какво става дума. Но се оказах прав, че програмата в крайна сметка има бъдеще.

При всички случаи крайното усвояване на средствата ще е над 93% от общото финансиране за страната ни през програмен период 2007 – 2013 г. Ще ми се да е колкото може повече. Но сега не е време за прогнозиране, а за работа.

Какви са новите моменти в ИСУН 2020?

Системата следи много по-голяма част от информацията. Има специален модул за финансовите корекции, в който е видно какви са за всеки проект. ИСУН 2020 не е информационна система. Това е електронна платформа за кандидатстване и отчитане. По последната обявена схема по ОП „Човешки ресурси“ в денонощието преди изтичането на крайния срок за подаване на проекти са депозирани около 720 предложения изцяло по електронен път. Общият брой подадени проекти е близо 1700. В същото време включванията от бенефициенти, които имат проблем, са не повече от 60–70. Затрудненията на нито един не са свързани с ИСУН. Често става въпрос за непрочетени инструкции или неточно използване на електронния подпис.

Амбицията ни отпреди две години електронното кандидатстване да е норма, а хартиеното – изключение, се случва. Представихме тестовия модул за електронно отчитане. Новият ИСУН е „по-умен” от стария, обхваща по-голяма част от процесите, улеснено е ползването му от бенефициентите, но най-вече е в състояние да захранва с адекватна информация цялата система – управляващи органи, одитори, сертифициращ орган, ЕК и ОЛАФ.

Започна ли изпълнението на проекти от програмен период 2014 – 2020 г.? Средствата от кои оперативни програми вече са достигнали до бенефициентите?

Като изключим вътрешноведомствени процедури, при които има проект от самия управляващ орган, най-бързо вероятно ще достигнат до бенефициентите средствата от ОП „Иновации и конкурентоспособност“. Наредени са първите аванси по ОП „Човешки ресурси“. Следващите ще бъдат по ОП „Транспорт и транспортна инфраструктура“. Отворихме и първата схема по ОП „Добро управление“.

По отношение на ОПОС трябва да се има предвид, че „кройката” за водния сектор е различна за новия програмен период. Прави се реформа, в която ВиК дружествата са с ключова роля. Но пък се споразумяхме с ЕК за няколко проекта, които останаха от 2007 – 2013 г. Те са т.нар. ранни птички – дейностите са в Пловдив, Асеновград, Долна Митрополия, Добрич и Плевен.

Изпълнението на кои големи проекти, финансирани с евросредства, се планира да започне през 2016 г.?

АМ „Струма“ е най-важният проект. Проведени са процедури, програмата, по която ще се финансира изпълнението, е одобрена. Тази есен след положителни доклади от одиторите се надявам да акредитирам управляващите органи с правото да плащат и да сертифицират разходи. Казах, че 2016 г. няма да е нулева, и тя няма да бъде.

Форумът „Строителството през 2016 г. – перспективи и предизвикателства. Възможностите през програмен период 2014 – 2020“, организиран от КСБ и в. „Строител“, се провежда за пета поредна година. Според Вас какви са работещите решения, до които се е стигнало благодарение на дискусиите по време на събитието и с какво форумът е полезен за строителния сектор?

Когато се говори с професионалисти, ползата винаги е двустранна. Анализираме проблемите и търсим общо решение, защото невинаги позициите ни са конфликтни и мислим по различен начин. Строителният сектор има силна браншова организация. Не можеш да си истински строител, ако не си вписан в Регистъра. Не знам дали компаниите си дават сметка колко ги улеснява това. Когато КСБ ми изпрати писмо, аз съм наясно, че това е позицията на строителните компании. И не трябва да питам първата, втората, сто и втората и т.н. дали мислят по различен начин. Даването на консолидирана позиция е шанс предложенията да се вземат предвид. Затова няма нищо случайно, че за разлика от многото браншови организации в други сектори, в които броят им е 2 – 3 повече, мнението на Камарата стига до чуваемост по най-бързия начин. Защото позицията е обща и е една. Второ, това не е организация, която просто представлява членовете си. Тя натрупа капацитет и може да мобилизира експерти. Затова с нея е изключително лесно да се работи и имаме какво да свършим.

Преди две години с КСБ подготвяхме стандартизираните документи за кандидатстване. За съжаление процесът беше замразен. Сега го рестартирам. Изпращам писма до МОСВ, МРРБ и Агенция „Пътна инфраструктура“ с ясен формат какво очаквам да свършат от тук нататък. За стандартизираните документи за водния сектор като основа ще се ползват подготвените за JASPERS, за пътния сектор – образците от Световната банка. Редно е да имаме и за жп сектора, както и за други категории. Но изготвянето за изброените е най-спешно. Затова много разчитам на Камарата.

На ниво АОП беше свършена значителна работа. Всъщност документацията към момента е стандартизирана. Необходимо е да се довърши методиката за оценка и техническото задание. Доказването на капацитет, декларациите – те вече присъстват като стандартизирана форма в електронния портал за обществени поръчки. Рестартирахме работата по Закона за еврофондовете, ще рестартираме и тази по типовите договори и ще я доведем докрай.

, , ,

One Response to “Рестартираме работата по типовите договори”

  • Hosting каза:

    И пак ќе кажам за сите политичари, ако лошо работат, ако мнозинството од народот е гневен и незадоволен, не постои ограда на светот која ќе ги спаси.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *