Томислав Дончев

Най-големият враг на промяната е безразличието, най-големият враг на прогреса е безверието, а обществената апатия е майката на всички слаби управленци

Има шанс през страната ни да преминава газ от 6 източника

Интервю за в-к „24 часа“
Автор: Марияна Бойкова

 

Г-н Дончев, кога и пред кого в ЕК ще представите газопровода, който ще пренася азерски газ? И кой е този газопровод? Премиерът Борисов говори за „Набуко“, азербайджанският премиер Илхам Алиев говори за интерконектора Гърция-България.

Газопроводът не може да се разглежда извън общата и сложна картина на доставките на газ и съдбата на България в тази ситуация. Нека да направим преценка какво имаме. Първо – тройката тръби, които идват от Русия, през Молдова и Румъния. Те са с капацитет 25 млрд. куб. м газ – едната отива в посока Турция, другите тръби – в посока Гърция и Македония.

 

И нашата транзитна мрежа обслужва транзита на руския газ.

Да, точно така. Има ТАНАП (трансанадолския газопровод), по който до 3,5-4 г. ще идва каспийският газ. Той ще стига до южната ни граница. Имаме неприключилия все още „Южен поток“, който в континенталната му част е под въпрос, но в морската му част, аз смята, че все още е възможен. Това е трети източник. Ако не броим добива от дълбоко Черно море, с който трябваше всъщност да започнем източниците стават 4.

 

Защо трябва да започнем от местния добив?

Защото е най-важен от всичките тези неща.

 

С каква вероятност е добивът на газ от „Хан Аспарух“, „Терес“, „Силистар“?

Вероятността е 100%. Това, което е с по-ниски проценти на вероятност, сигурно 70%, е да има големи залежи за 200 г. напред. Към 60% е вероятността да има и нефт. Най-важното е да добиваме газ от наши находища. Имаме и така наречения вертикалния газов коридор.

 

Той е от Гърция през България до Румъния. Него ли ще представяте в Брюксел?

Чакаме да приключи описанието на цялата схема, за да стигнем до трасето през България. Друг източник е Румъния. В момента тя не транспортира газ, но добива и успява да си държи цената ниска за вътрешнияпазар. В един момент тя ще започне да експортира. Дали по ново трасе, или по тръбите на нейна територия в посока юг. Очертава се и словашката инициатива…

 

Това е „Ийстринг“, нали?

Точно така, словашката инициатива за износ на газ. Използвайки доставки от Северен поток,  терминали за втечнен газ, норвежки газ и всичко, което е на север, да се транспортира на юг. Идеята е да се използва част от газопреносната мрежа на Украйна газът да влиза в тройката тръби, които идват от Русия през Молдова към България. До момента изброихме 6 възможни източника на газ.

 

Как България се включва във всичко това?

Да видим първо как България се включва в ТАНАП? Това е по българо-гръцкия интерконектор. В последните месеци имаме невероятен прогрес, настъпен е педалът до дупка, защото проектът е хиперприоритетен, макар че капацитетът му е само 5 млрд. куб. м на година.  Ако говорим за йерархия на приоритетите, първият е сигурност на доставките и с тази газова връзка го гарантираме.  Вторият приоритет е България да си запази ролята на транзитираща страна. Транзитът  означава приходи, освен това стойността на мрежата ни е 25 млрд. лв., и както казва премиерът, не можем да я нарежем на скраб. И на трето място – ако по геополитически причини страната ни бъде заобиколена от газопреносните потоци, това за мен е риск за националната сигурност.

 

Всъщност какво става – като ни предлагат лимон, да си направим лимонада ли?

Точно така. Хубав израз. Стигаме до 2 неща. При условие, че имаме 5 или 6 източника на газ, нормалното е да започнем да мислим за газоразпределителен център. А като говорим за доставки на газ в посока запад или северозапад, трябва да започнем да мислим за трасе, по което да се движат тези доставки. Дали ще го наречеш континенталната част на „Южен поток“ или „Набуко“ е все едно. В България могат да влязат, включвайки и собствения добив, не по-малко от 75-80 млрд. куб. м на година.  „Набуко“ в автентичния му вариант вече го няма. Той се преформатира в газопроводите ТАНАП и в ТАП. И не ние сме го преформатирали. Ние питаме защо.

 

И какво ви отговарят?

Няма отговор. В момента не си спомням нито писмено, нито устно като е задаван въпроса, да сме получили някакъв отговор. Не мога да разбера с какво версията ТАП, която влиза в Северна Италия, е по-евтина.

 

В туитър сте написали – газът тече от едно място, а парите от друго. Какво значи това?

Като говорим за специфичното геополитическо положение на България се получава следното. Газът идва от изток или от югоизток, а парите към България се движат по скоро от Запад. Особен кръстопът е България.

 

Ще срещнете ли потоците газ с парите?

Напълно възможно е. Сръбската газова връзка се прави изцяло с европейски пари. По гръцката връзка може да имаме 50% европейско финансиране.  Но като говорим за 6 източника на газ към България имаме всички предпоставки за интензивна газова търговия. И е реално да има газоразпределителен център, той може да бъде при Варна. Но за да правиш търговия ти трябва трасе. А когато говорим за пари, същественият въпрос е какво представлява това трасе? Един вариант е да бъде европейски проект. Другият е –  пак европейски проект, но съчетан с публично финансиране и със силно участие на частни оператори. Това са двете отворени опции и ние водим интензивен диалог и на запад, и на изток, за да направим една подобна хипотеза реалистична.

 

Руският президент Владимир Путин в последните си изяви не отхвърли „Южен поток“ в морската му част.

Не я отхвърли. А аз преди 2 седмици изпратих писмо до ЕК да поискам правен анализ за съответствие с европейското законодателство на хипотезата руска тръба да стига до българската територия от Черно море, но без продължаваща сухоземна част.  Искаме, преди да провокираме интересът на всичките играчи, които биха участвали в хъб или трасе, от правна страна всичко е е ясно. И очаквам отговор. Сигурен съм, че това ще бъде основание за руски интерес към тръбата.  А разпределителният център, в който влиза газ от 5-6 източника и всеки може да купува, може да бъде пилотен проект за Европейския енергиен съюз.

 

Как вървят преговорите с американските „Марици“, в четвъртък имаше изявления, че не е възможно 30% намаляване на цената на тока, който те произвеждат. Промените в енергийния закон, които вече са факт, ще свият  ли дупката в енергетиката?

Не искам да коментирам преговори, защото това вреди на резултатите. А дупката в енергетиката няма как да бъде свита с промените, въпросът е тя да не се разширява, да не се трупат нови дефицити в системата. Дупката може да бъде свивана с други мерки.

 

С увеличаване на цената?

Не. Не смятам, че увеличението на цената е решението на проблемите в енергетиката. Трябва да бъдат полагани всички усилия цената на тока да е ниска. По-скоро мерките са в по-доброто управление. Това са бъдещи действия, които са свързани с акции на пазара, с държавни гаранции.

 

Едни страскащи неща казвахте в началото на мандата –  колко европари ще бъдат загубени от сегашния програмен период. Напоследът говорите, че тази година ще бъдат усвоени 4,5 млрд. лв. от старите програми, още 1,1 млрд. лв. ще бъдат платени тази година от новите.

Питате ме какво се е случило за тези 4-5 месеца ли? Без да провокирам излишно скромността си, резултат е отпушено финансирнето на двете оперативни програми – „Околна среда“ и „Регионално развитие“ и приети 4 от 7-те програми от новия програмен период. И редуциране на риска от загуба на средства за 2014 г. 10 пъти. Когато влязохме в управлението, рискът от бе да загубим между 250 и 500 млн. лв., приключихме годината с 27 млн. Новината е, че най-трудното предстои. В рамките на 2015 г. трябва да разплатим всичко от стария програмен период – това са 5 млрд. лв. От това каква част от тези пари ще усвоим, зависи с какъв финален процент ще приключим програмния период. Към момента вътрешните плащания са 80%. Което означава, че ако никой нищо не прави, което е абсурдно, ще останат тези проценти. Но ще работим здраво до последния момент.

Предстои да приключим всички спорни въпроси но „Околна среда“ и „Региони в растеж“, което очаквам да стане скоро. Така че амбицията е колко може по-скоро да започне новия програмен период.

 

Той не започна ли?

По програмата „Човешки ресурси“ вече е започнал. Но вече имаме една нулева година, 2014. Целта е да няма две, както беше през предишния период. Ако нещата са както ги планираме, тази година трябва да платим от новия програмен период 1 млрд. лв.

 

Това означава, че само от европейско финансиране в икономиката ще влязат между 5 и 6 млрд. лв.

Точно така, тя ще бъде най-силната от началото на членството ни в ЕС.

 

Тогава защо в бюджета предвидихте ръст от 0,8%. И след като през 2014 г. с всичките протести, несигурност и нестабилност, ръстът на БВП е 1,7%.

Защото сме консервативни. А и не забравяйте, че през 2014 г. се случи криза с една банка, а негативният ефект се очаква през 2015 г. Между впрочем прогнозата ни е съобразена  и с консервативните предвиждания на ЕК. Предпочитам към края на годината да има приятна изненада и растежът да се окаже по-голям.

 

Да се окаже 2%, например?

Дай боже. 2% е прагът, над който икономиката започва да усеща растежа.

 

Смятате, че растежът ще се усети ли?

Дай Боже.

, ,

Comments are currently closed.