Томислав Дончев

Най-големият враг на промяната е безразличието, най-големият враг на прогреса е безверието, а обществената апатия е майката на всички слаби управленци

Имаме естетическа погнуса от някои коалиции

Интервю за в-к „Преса“, 10 юни 2014 г.
Автор: Наделина Анева

Г-н Дончев, премие­рът Орешарски спря „Южен поток“. Първият ви коментар представляваше притча. За човека, който имал избор: да изяде торба сол, да му ударят 100 тояги или да плати 10 жълтици. Казахте, че след като сме изяли половината торба сол и са ни ударили 50 тояги, сега ще си платим жълтиците. Скъпо ли ще ни струва това спиране на проекта?

Спирането на „Южен поток“ до изчистване на детайлите с Брюксел е разумна мярка. Трудно е да се направи цялата сметка. Не знам какви договори и с какви клаузи за неустойки са сключени с руснаците. Да не се окаже, че сега ще дължим обезщетение на руската страна. При тази мистерия и секретност в енергетиката можем само да гадаем. Безспорно при отявлен конфликт с Европейската комисия спирането на проекта е ра­зумна мярка. Въпросът е защо трябваше да понесем всички външнополитически щети.

С този силен ход премие­рът не обезсили ли аргументите на ГЕРБ за вота на недоверие в сряда?

По-скоро показва, че вотът като парламентарна процедура за възпитание и за натиск върши някаква работа. Мисля, че част от мотивите да спре проекта са почерпени и от аргументите за вота на недоверие.

Когато наближат избори, лидерите вдясно тръгват или към Германия, или към САЩ. Сега се получи същото – Борисов е в САЩ, а Цветанов пак поема към Германия.

Кой ще бъде министър-председател не се определя от транспортния план и траекторията на самолета – дали лети над Европа или през Атлантическия океан. Определя се от българските граждани. Визитата на Борисов в САЩ е планирана отдавна.

Има ли смисъл да тръгвате към Брюксел? Идват избори, а вие ще ставате министър в кабинет на Борисов?

Избран съм за член на Европейския парламент и както декларирах в началото, ще си изпълнявам съвестно задълженията, докато ситуацията в България не изиска по неизбежен начин присъствието ми тук. Което означава, че като минимум юлската сесия ще бъда член на ЕП. После ще видим. Но няма да започвам мандата си с технология на подмяната.

Президентът обяви, че започва консултации за постигане на широко национално съгласие за провеждане на реформи. Какви реформи могат да се договорят в рамките на този парламент?

В този парламент малко неща могат да се договорят, защото е нелегитимен. Той не представлява в адекватна степен българските граждани. Този състав е избран с измама, визирам костинбродската история. Затова колкото по-скромни задачи бъдат възложени на този парламент, толкова по-добре. Но приветствам инициативата за политически и граждански консенсус – за реформи в публичната администрация, в здравеопазването, в образованието, в сектор сигурност, в енергетиката. Трябва да има къс списък с реформи, по които да има абсолютен консенсус, че който и да поеме управлението, трябва да се заеме с тях. Това са тежки реформи, които водят до обществени негативи. Позволете ми да имам лека доза скептицизъм как ще се случи този диалог при президента.

Аз също съм скептик. Борисов, Станишев, Местан и Сидеров не могат да се разберат за основни неща в парламента. А как ще си стиснат ръцете за най-тежките реформи?

Не пречи да се опита.

Президентът казва още нещо – че в бъдеще сме обречени на избори и коалиционни правителства.

Чувал съм формулата, че България оттук нататък ще бъде управлявана от коалиции. Може да е така, може и да не е. Не бих се изказал категорично по темата, преди да се изкаже народът. Едва ли някой от гласоподавателите на ДПС им е дал мандат да бъдат подкрепяни от „Атака“. Убеден съм, че и всички избиратели на „Атака“ не са дали мандат на Сидеров да гласува с ДПС. Неспазването на мандата, даден от избирателя, е причината да сме там, където се озовахме – пред избори. Има нещо хубаво в коалиционните формати. Но не може да се съчетава несъчетаемото. Коалиционни формати – да, но при следване на ясни принципи. Глупав ще бъде този политик, който не си извади достатъчно изводи от ситуацията през последната година.

Кои биха били вашите партньори в следващия парламент, ако теоретично се повтори резултатът и влязат същите формации?

Не бих разсъждавал в модални ситуации, защото теоретично би могъл да се повтори и резултатът от 2009 г. Да не изпадаме в нелепата ситуация на някои шамани, които знаят какъв ще бъде интензитетът на народната любов. Напълно е възможно да се стигне до ситуация, в която коалиционната формула е неизбежна. Това, което мога да кажа в аванс, е, че единственият партньор, който може да бъде наречен естествен и не би предизвикал нито идеологическа, нито естетическа погнуса, е Реформаторският блок. От едно политическо семейство сме – Европейската народна партия (ЕНП), а и нямаме спор за макрокартината. За друг партньор не мога да се сетя.

Ако ГЕРБ има повече гласове от реформаторите, на всяка цена ли Бойко Борисов ще бъде премиер?

Европейската и нашата традиция повеляват лидерът на партията, спечелила изборите, да поеме премиерския пост. Ако се върнем към уроците от това правителство, ето още един урок – колко са неудачни форматите експертен кабинет и министър-председател, който не носи почти никаква политическа отговорност. Политическата отговорност се базира на историческата памет.

Коалиция ГЕРБ-БСП или ГЕРБ-ДПС? Кое е по-възможното?

И двете звучат еднакво невъзможни. Много е дълъг списъкът с причини. Големият проблем не е на ниво идеологическа несъвместимост, макар че има такава, а на ниво политическа практика. Как да си представя партньорство с някого, на когото разбирането му за демокрация е съвършено различно от моето? Как да си представим партньорство с някого, който е в състояние да организира „Бобов дол“? Как да си партнираме с някого, който използва ресурсите на държавния апарат да плаши инакомислещите?

Опитайте се да фантазирате. Ако от ДПС бяха приели Станишев да стане премиер, какво щеше да се случи през следващите месеци?

Това щеше да е един от най-силните катализатори на гражданското напрежение. Това щеше да е дозата, която със сигурност щеше да отврати до голяма степен не само симпатизантите на левицата, но щеше да отврати хората от политиката. Станишев беше премиер по времето на „златния дъжд“ в Европа и получи оценката на българските избиратели през 2009 г.

Ако Станишев получи номинация за еврокомисар, дали няма да срещне цялата съпротива на ЕНП по време на препитването, за да го провалите по схемата „Румяна Желева“?

От качествата на комисаря зависи какво ще бъде лицето на България в ЕК, а и какъв ресор ще получи. Не считам, че комисарският пост би трябвало да бъде вариант за трудоустрояване, както би се случило с господин Станишев. Да не говорим, че един политически нелегитимен кабинет и парламент нямат морално право да излъчат комисаря. Категоричен съм, че шансът България да има по-голямо влияние в европейските институции е втора номинация на г-жа Кристалина Георгиева.

Кое катализира разрива между БСП и ДПС?

Моята работа не е да анализирам семейните кавги в управляващата коалиция. Но поради безсилие и управленска немощ социалистическата партия позволи на ДПС да им се качи на главата. Движението се оказа не в ролята на младши, а на старши коалиционен партньор поради изключително високата си политическа цена. Оказа се, че владее голяма част от административния апарат на държавата. Това е факт от година, но осъзнаването му дойде, след като се видя резултатът от евроизборите. БСП реши да се разсърди на движението, което е странно. Много упреци могат да се хвърлят върху ДПС, но не могат да бъдат упрекнати в несистемност. Те са изключително системен играч.

Защо според вас Станишев хвърли темата със задължителното гласуване – за да натрие носа на ДПС ли?

Има елемент на натриване на носа на коалиционния партньор, но ако търсим прагматичен прочит, той е в друга посока. Това е опит да се консолидират традиционните привърженици на партията, които страдат от това, което се случи през последната година – с техен мандат да управлява ДПС. Посланието е: движението дългосрочно да бъде изтласкано от политическата сцена чрез задължителното гласуване.

Но ГЕРБ се върза на въдицата и в първите часове казах­те – добре, с БСП ще променяме конституцията.

Темата за задължителното гласуване беше поставена от нас, без да изземам ролята на господин президента. Така че не мисля, че коментарът е коректен. Разбира се, има нюанс. Задължителното гласуване безспорно има ползи – по-високата избирателна активност дава по-голяма легитимност на избраните органи. Неутрализират се схемите за купуване на гласове. Но има и недостатъци. Правото на гражданите се трансформира в задължение. Това би довело до негативни реакции. И ще даде подкрепа за несистемни политически играчи – такива, които участват в политиката с куриозна цел. По тази причина най-добрият вариант е до задължително гласуване да се стигне след референдум. Не е добър сценарият парламентът да задължи хората да гласуват още сега.

Възможно ли е в бъдеще ГЕРБ да си партнира с формацията на Бареков?

В „България без цензура“ не виждам какъвто и да е потенциал за партньорство. Там наблюдаваме същите, дори по-лоши политически практики от БСП и ДПС. Освен арести и репресии, връщане на военната служба и раздаване на таблети в училище не можах да разбера какви други политически принципи изповядват. С кого ще си партнираме, ще определи суверенът. Но трябва да бъдем брутално откровени.

Ситуацията е толкова зле, че минимум година ще бъде необходима да заработят някои от системите в държавата, в т.ч. за управление на европарите. Изглежда историческата съдба на ГЕРБ е такава – да тръгваме от много трудни ситуации. Предстоят тежки реформи. Всеки може да избере дали да си генерира илюзии, или да избере пътя на истината.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *