Томислав Дончев

Най-големият враг на промяната е безразличието, най-големият враг на прогреса е безверието, а обществената апатия е майката на всички слаби управленци

Ако Брюксел има укор, че контролната система не работи адекватно, държавата има шанс да реагира

Интервю за предаването „Денят започва“, БНТ
Източник: Агенция Фокус
 

Томислав Дончев е в нашето студио, ден преди официалния старт на предизборната кампания. Много европейски теми, дали ще ви остане време през следващия един месец да говорите по всички тях и да дебатирате с останалите политически сили. Една обаче засега се откроява. Става дума за парите на общините. Да започнем с нея, успокоява ли ви уверението на екоминистърката, че държавата ще направи всичко възможно общините да не загубят тези пари?

Няма как да действа успокояващо, защото всякакви закани в бъдеще време, особено в дълбокото бъдеще, в конкретната ситуация не вършат никаква полза. Анализирайки ситуацията, нека да припомня за какво става дума. Европейската комисия спря парите на България по Оперативна програма „Околна среда” в края на миналата година, като имаше упреци колко адекватно работи контролната система. Пет месеца след това виждаме какъв е опитът да се разреши ситуацията и от всички възможни грешни действия това вероятно е най-грешното. Вместо да има усилия на ниво министерство. Вместо да се видят ясни мерки по отношение на подобряване на системата на национално ниво, в един момент, простичко казано, цялата жега се прехвърля при тези, които изпълняват проектите при общините.
Те обаче прехвърлят топката към вас. Към това, че не е упражнило достатъчен контрол правителството на ГЕРБ.
Това, разбира се, е основната опорна точка, но всякакви опити проблемът да се прехвърля в миналото или в бъдещето няма да ни изкарат от ситуацията. Да не коментираме други изключително важни детайли, като например, че имаме санкционирани или т.нар. финансови корекции, наложени на общини по отношение на процедури, които са проверявани от Комисия за защита на конкуренцията, с разрешение на Върховния административен съд, минали проверка на българските, на европейските одитори, някои на европейската Сметна палата. И след това някой чиновник в Министерството на околната среда и водите след всички тези проверки, където цялата държавна система, включително и съда се е произнесел, че поръчката е окей, някой чиновник е решил, че има дефект. А имаме драстични случаи, имаме случаи с общини с примерно 3,5 милиона собствени приходи и с 8 милиона бюджет, които имат корекции от 25 милиона, което е очевидно, очевадно, че такава корекция няма как да бъде платена. По-същественият въпрос е, че от две трети от тези корекции те нямат основание, аз дадох вече конкретни примери. Да не коментираме, че опитът да се удари най-критичното звено в системата, тези, които реално изпълняват проектите. Защото държавата има ангажименти в сектора околна среда към Европейската комисия и европейското законодателство, има ангажименти към сектора води. Тези ангажименти обаче ги изпълняват общините, те ги изпълняват. Те строят пречиствателни станции, те строят депа.
Как обаче ще отговорите на нападките, че всъщност договори са сключвани само с общини на ГЕРБ и затова сега санкциите удрят най-много тях?
Не, това е несериозно. Най-малкото пък в сектора околна среда, където да повторя гоним ангажименти към европейското законодателство. Там договорите зависят от размера на населените места, а не от политическата гарнитура. Междувпрочем подобен подход никога не е следван, за разлика от това, което виждаме през последните месеци. Има още един такъв интересен детайл, когато гледаме наложените санкции. Те безспорно следват партийно квотен принцип, но картата или матрицата на налагането на санкциите удивително наподобява разпределението на парите от т.нар. Фонд за растеж. Или по отношение на кметовете, по отношение на гражданите на съответните общини получава се следното. На тези, на които не са дали пари, сега ще им вземат. Не е смешно.
Вярно ли е, че един и същи дефект всъщност се таксува сега по различен начин от различните общини?
Имаме подобен случай, примерно за един и същи упрек, защото ние не можем да твърдим, че е дефект, едната община е получила санкция от 5 %, друга е получила от 25 %.
Това по партиен признак ли е?
Категорично има такова нюансиране.
Къде са само да ни кажете като примери.
Те са много общините, които са получили финансови корекции, не бих могъл да изредя всичките, практически всички, които имат големи проекти.
Може ли обаче в тази ситуация държавата да поеме удара вместо общините и по този начин тези финансови санкции, които трябва да изтърпи, да ги минем през държавния бюджет, а не през общините?
Ситуацията е следната: ако Брюксел има укор, че някъде контролната система не работи, не работи адекватно, държавата има шанс да реагира, да каже, да, възможно е примерно ние да сме пропуснали в два-три, четири, пет процента от случаите да има някакъв дефект. Ние ще си платим за този дефект, но ще платим като държава, защото дефектът не е допускан от този или онзи изпълнител. То е дефект на цялата контролна система именно защото голяма част от процедурите са минавали през всички фази на контрол, включително и съдебна фаза. И можеше още в началото на годината да бъде направена т.нар. плоска финансова корекция, т.е. държавата да признае подобен дефицит и в рамките на много по-малка сума от тази, която се коментира. Не 120, не 130, а 40 или 50 милиона и случаят вече да е приключен и плащанията по „Околна среда” да са възстановени.
Какво ще се случи на практика, ако бъдат взети парите на тези, не бъдат дадени всъщност …
Те не могат, това практически не може да се случи. Това означава проекти, които текат, да спрат. Нека да припомня, в следващите няколко месеца, когато наличните пари, с които разполагат общините бенефициенти свършат, нека да припомня, че става дума за големи проекти, които са в изпълнение. Това означава някъде строително-монтажните работи да спрат, те са свързани с изкопи, някои от тях тревожат живота на хората. Но по-сериозното е, че това означава някои общини, особено най-тежко ударените, с по-скромни собствени приходи буквално от лятото да спрат уличното осветление и да започнат да затварят детски градини. Това означава.
Веднага след изборите. Мислите ли, че ще бъде допуснато такова нещо?
Не вярвам, че ще бъде допуснато. В крайна сметка най-лошото, което може да направи един управник, това е да воюва с гражданите си. Каквото и да сме видели от правителството, не искам да вярвам, че ще стигнем дотам.
Един друг сюжет обаче на фона на този скандал или по-скоро прехвърляне на топката между БСП и ГЕРБ…
Тук няма БСП и ГЕРБ, тук драмата не е обезателно…
Има прехвърляне на топката между това правителство и предишното.
В момента драмата е между правителството и местните власти. Различните партийни коментари са нещо съвсем различно.
Като говорим за местни власти, зам.-кмет в Плевен беше арестуван, той, разбира се, не е член на ГЕРБ, доколкото разбрах, но е бил поканен на поста от кмета, който е избран от листата на ГЕРБ. Имате ли повече информация, става дума за подкуп?
Не, нямам, нямам повече информация. Научих за случая от медиите, не бих могъл да го коментирам. Единственото, което мога да кажа, е, че се надявам въпросната история да се разплете максимално бързо и всички да знаят истината и всеки, който е виновен, ако има такъв, да си понесе отговорността.
Как гледате на политическото признание в навечерието на старта на предизборната кампания, политическото признание, което дойде вчера от Сергей Станишев за това, че се отчитат негативи от политическото партньорство с ДПС?
Както казваше един мой преподавател навремето, това е дискурс на очевидното. Не знам какво помага на г-н Станишев подобно признание, това е тема, която от много време се върти в средите на левицата. Междувпрочем не само там. А защо е решил да го признае точно сега, може би е финална фаза от катарзиса, не знам.
Финална фаза от катарзиса. Много теми обаче предстоят в европейската кампания. Една от тях сигурно ще бъде „Южен поток“. Тема, която и в момента е във фокуса на европейския дебат. Вярвате ли, че най-късно през юни ще започне строителството на българската част от газопровода, както вчера беше намекнато и беше казано?
„Южен поток“ е тема, по която можем да си говорим спокойно до обяд и едва ли ще изчерпим всички детайли от него. Не, трудно ми е да повярвам. „Южен поток“ в начина, по който се случва в България, има очевидно конфликт с европейското законодателство, има категорична позиция на Европейската комисия. При неразрешаване на подобен конфликт реален старт на строителството е пълно безумие и не вярвам, че някой ще си го позволи. А иначе съм съгласен с вас, че „Южен поток“ ще присъства в предизборния дебат без значение, че малцина знаят за какво става дума в детайли.
Какви са обаче темите, които вие лично ще поставите във фокуса, вие сте водач на листата на ГЕРБ? Сигурен евродепутат, поне ако слушаме социолозите.
Ще направя героичен опит, какъвто направих преди една година, в предизборната надпревара да присъстват идеи и принципи. И когато има сблъсък, той да бъде сблъсък на идеи и на принципи. Казвам героичен, защото в последните парламентарни избори въпреки известното ми упорство това не се получи съвсем, токсините като че ли бяха в малко повече. Но има редица европейски теми. На първо място, преди да стигнем до коментари за лявото и за дясното в Европа, това е интересна тема и тя има важни български нюанси, може би трябва да се проведе първият разговор за Европа. Защото по силата на някаква особена ирония седем години след началото на членството като че ли отново имаме нужда от подобен разговор. Колко имаме нужда от Европа, какво е мястото ни в Европа, пък и как геополитическите пластове в близост до нас се разместват, България има официална покана да стане член на Евразийския съюз. Очевидно има нужда от още един дебат за Европа. Едва ли има по-подходящ момент той да се случи от европейските избори. След това може да говорим и за нюанси на европейските политики. За зло или за добро националните теми, защото политическата действителност, пък и гражданската горест е голяма, ще присъстват. И в крайна сметка не забравяйте, че това са избори за Европейски парламент, това не е конкурс за европейски чиновници, освен по експертизата кандидатите ще бъдат оценявани и по доверието, което предизвикват.
Спомням си, че преди време Бойко Борисов беше казал, че ако водите листата, ако отидете в Брюксел като евродепутат, пък и вие казахте, че може да сте по-полезен на България тук, че може да стане евентуално изтегляне. Обмисля ли се такъв сценарий?
Аз не съм товар или стока, за да бъда изтеглен. Мисля да си изпълнявам съвестно задълженията като член на Европейския парламент, наред с това ще повторя това, което съм казвал: ако ситуацията тук в България изисква трайното ми присъствие, съм готов да напусна Европейския парламент.
Как виждате кабинета след изборите?
На кабинета след изборите ще му е още по-трудно, защото ще има сигурен белег на недоверието към него и ще има силна, формулирана и подкрепена алтернатива, няма да му стане по-лесно.
Като говорите за дебат за Европа, в следващите минути в нашето студио ще си говорим за изборите, които предстоят през призмата на ромите. Защото, когато говорим за избори, като че ли словосъчетанието ромски вот присъства и в речта на политиците, и на социолозите. Смятате ли, че това ще бележи и предстоящите избори?
Много от политиците бягат от откровен дебат по тази тема и особено по темата за интеграцията, може би от някакъв популистки уплах, съзнавайки, че тя носи политически негативи. България има нужда от откровен дебат и консенсус по тази тема, аз нямам притеснения не само да говоря, а и да провокирам разговор по тази тема. За съжаление рядко има с кого да си говоря. А когато говорим за етническите малцинства, когато говорим за ромите, връзката с изборите не трябва да е купуване на гласове или други методи на предизборно прелъстяване, а търсенето на национален консенсус какво правим.
Благодаря ви много за този разговор.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *