Томислав Дончев

Най-големият враг на промяната е безразличието, най-големият враг на прогреса е безверието, а обществената апатия е майката на всички слаби управленци

Днес бих искал да съм отново студент

Навремето години наред изследвах социално-психологическите механизми на бунтовете.

В недовършената ми докторантура основна теза беше, че при революция, освен целта има значение и процесът. Революцията не е време на безвремие а, другo-време, когато обичайните норми и правила не важат, когато участникът има усещането, че претворява света.

Това е голяма сила с огромен потенциал да събуди нови обществени енергии. По време на бунт опиянението от силата води до нови по-амбициозни цели, немислими преди събуждането на гнева. Разбира се, това състояние трае кратко. Нещо като измамното бягство от гравитацията по време на скок. Тази искрица трябва да бъде използвана, защото в състояние на всекидневен разум смелостта да се поставят трудни или невъзможни цели обикновено не стига.

Днес бих искал да съм отново студент, защото:

  • като студент може винаги да научиш нещо ново. В последно време не ми остава време да уча, а само да преподавам : )
  • бих имал право да се възмущавам от всичко, без вътрешната горест, че не съм успял да променя всичко, което съм искал, когато съм имал възможност;
  • истинската промяна идва само тогава, когато мислиш основно за целите, а не за технологията. Размислите за технологията и многото опит ти напомнят колко неща са невъзможни. Невъзможното се постига само от този, който не знае, че е невъзможно;
  • навремето, за няколко дни стачка научих толкова, колкото някои не научават за два семестъра. Друг въпрос е, че тези знания се получават, а не се преподават в университет;
  • сутрин си готов за велики дела, не когато си спал в ленени чаршафи, а когато си с натъртени ребра от спането по банките;
  • бих нашепнал или бих изкрещял на колегите си да не позволяват да се коментират продоволствените проблеми на стачниците и осигуряването с храна, а при всеки повод да се повтарят ЦЕЛИТЕ, след това ЦЕЛИТЕ, а след това още 200 пъти ЦЕЛИТЕ. Бунт без амбициозна цел е като гняв без повод, любов без любим, страх от нищото.

В България има немного, но достатъчно хора, които могат.

Това, което не достига, е катализаторът на големите процеси – доза безумие, което да посочи немислимите, трудните, невъзможните и най-сетне – истинските цели.

2 коментара to “Днес бих искал да съм отново студент”

  • Дени каза:

    Абсолютно сте прав, както е казал чорбаджи Марко „Лудите, лудите – те да са живи!“

  • Silvanika каза:

    Това леко и доста съкратено мини интерпретативно съчинение, не е лицемерно, а по- скоро поучително, за тези като мен (можещите).
    Незнаещите души, които вършим невъзможното за кефа на неблагодарните. Ходещите бродници, които правят много, с толкова малко. Специалистите, които за кратко време правим всичко от нищо. НАРИЧАМЕ СЕ БЪЛГАРИ.
    Ако целта на въпросната „ОКУПАЦИЯ“ не Ви харесва, променете я. Ако не можете да я промените- променете начина, по който мислите за нея.
    Гербери, Орехи и т.н ( хора ) цветовете са приложими навсякъде.
    Анализ: масови самоубийства на млади хора, заради какво ?
    – Безпаричие
    Защо? Защото НИЕ можещите можем да намерим златото, но не и загубеното време.
    P.S. Поздрав с Jason Derulo – Talk Dirty  (с BG вокал)
    / за Кирил и Дякона /

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *