Томислав Дончев

Най-големият враг на промяната е безразличието, най-големият враг на прогреса е безверието, а обществената апатия е майката на всички слаби управленци

Най-големият враг на промяната е безразличието, на прогреса – безверието, а обществената апатия е майката на всички слаби управленци

 Интервю за в-к „100 вести“, провокирано от някои наскоро споделени мисли. 
Автор: Минка Минчева
 

Г-н Дончев, за реформи в образованието, здравеопазването чуваме от 24 години. Мерките за прозрачност са били декларирани от всяко едно правителство досега. Също толкова време  НПО-тата и местните власти искат да се взема мнението им, преди да се гласуват законите.

На проведения преди няколко дни Ден на диалога те ултимативно поставиха пред вас, народните представители, това изискване. За каква съдебна реформа може да се говори, след като вече официално се говори, че България се управлява от „кукловоди, задкулисие, олигарси“, а те едва ли биха позволили някаква промяна? Тогава?

Прозрачността е отровата на задкулисието, светкавицата, която осветява всичко, дори може да се стовари върху нечия глава. Всички политици обичат да се кълнат в прозрачността и да се тръшкат колко са прозрачни, някои толкова много, та чак са невидими. Само че истинската прозрачност не са празните приказки, нито зачитането на декларациите, подготвени в някоя партийна централа.

Истинската прозрачност е тази, която не зависи от благоволението на политика, тази, която е автоматична, където няма филтър и спирателен кран. Тук Интернет открива огромни възможности. А защо прозрачността се случва трудно? Защото е болезнена за повечето политици. Когато в справка, която се генерира автоматично в Интернет, пише, че е 1, как ще обясниш, че 1 не е 1, а са 2… Но не е само това. За да си истински прозрачен, хората трябва да имат шанса и да те спрат на улицата, и да те попитат нещо, както и да ти кажат какво мислят… Сетете се колко и с кого е възможно да се случи…

Казвате, че само промяната на изборните правила няма да ни гарантира по-добри и съвестни политици. Но кои са другите, след като моралът и етиката не са норма за голяма част от българските политици – примерите са много, дори и в този парламент?

Отношенията между политиците не се изчерпват с изборите, а по-скоро започват оттам. За да е добър един народен представител, гражданите имат грижата да изискват от него непрекъснато, а той има задължението да се бори за всичките им искания. Колкото до морала, той не се възпитава – или го имаш, или не. Не съм чул някой да се е научил на морал в  политиката, напротив, тя е най-голямото изпитание за морала. Затова освен да слушаме какво ни приказва този или онзи, трябва да се гледат очите. Там най-много си личи кой лъже. Колкото до този парламент, той връзка с морала няма. Ако имаше изблици на съвест, трябваше да разпусне сам себе си.

Не трябва ли политическите централи, НПО-та и всички други организации, които имат претенцията да искат народното доверие, да правят по-сериозен подбор на своите кандидати, защото нали те са хората, които ще трябва да правят тези реформи?

Да си представител на гражданска организация също е отговорност. Щом излизаш на обществената трибуна, щом казваш или съветваш нещо, вече не може да говориш, както след втората ракия на гости, малко преди да си боцнеш салатка. Каквато и да е позицията ти – подкрепяща или критична, трябва да четеш, мислиш и да имаш аргументи да я защитиш.

Всъщност, силен граждански сектор означава силни политици, силни институции и силна държава и обратното. Ако няма силен граждански коректив, това означава, че обществото е пропуснало шанса да изстиска максимума от избраниците си. Далеч по-сериозна е ситуацията при подбора на кадрите от партийните централи, там често имаме проблем и с компетентността, и с морала, но и със свободния дух. Системата от 20 години продуцира послушковци, които чакат да им спуснат мнение, за да го  изкажат. За да има промяна, на първо място трябва да се пази инакомислието. То не е плевел в градината, а просто един различен цвят. Но за да попаднат хора с твърд характер и различни идеи в политиката, те първо трябва да получат подкрепа от хората и да бъдат изпратени там и после подкрепяни, защото на такива хора в системата е трудно.

Какво трябва да се направи, за да започнем промяната в себе си?

Най-големият враг на промяната е безразличието, най-големият враг на прогреса е безверието, а обществената апатия е майката на всички слаби управленци. Ако искаме българинът да обича повече държавата си, той трябва да обича първо себе си и семейството си, после съседите си и накрая не може да обичаш държавата, без да обичаш народа си.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *