Томислав Дончев

Самочувствието да бъдеш европеец предполага да очакваш и да искаш повече. Разбира се и да даваш повече. Това е най-устойчивият и най-траен позитив от членството. Защото и публичните институции, и политиците дават най-доброто от себе си, когато някой умее да го поиска.

Европейските пари не са рента, всичките са под условие

Интервю за предаването „Здравей България“ по Нова телевизия

По-малко ли са средствата, които България ще получи, които бедна България получи, както анонсирахме темата, ще получи за следващия програмен период?

Аз мисля, че този въпрос го изяснихме още миналата седмица. Ако трябва да бъда докрай конкретен, мисля, че по този въпрос има яснота още от февруари месец тази година, когато беше този тежък съвет, когато беше определен бюджета за следващия програмен период.

Ако четем заглавията във вестниците, този въпрос все още няма категоричен отговор, или поне се разминават отговорите? 2,5 милиарда по-малко. 400 милиона по-малко.Това пишат днес колеги.

Без да укорявам по какъвто и да било начин, всеки има право да пише каквото намери за добре, в света на числата могат да се правят сравнения изключително, изключително лесно. Целият обем пари, които България ще може да ползва през програмния период 2014-2020 г. е над 15 милиарда евро. Разбира се, една голяма част от средствата са за земеделие. Имаме и други средства,примерно за извеждане от експлоатация на реакторите от „Козлодуй” и т.н. Но това, което стана тема на оживени коментари е именно Кохезионният пакет, или парите по оперативните програми. Сравнението е изключително лесно. 2007-2013 г., т.е. този програмен период, средствата са малко по-малко от 6,9 милиарда евро. Средствата за следващия програмен период 2014 -2020 г. са над 7,125 милиарда евро.

Повече?

Повече, категорично.

Защото сметките, които всъщност виждаме цитирани от сайтовете на МС, МФ показват 400 милиона по-малко. Очевидно има объркване заради липсващи звена, недостатъчно обяснени информации. Зинаида Златанова се опита да хвърли светлина по въпроса?

Очевидно хвърлянето на светлина е било недотам успешно. Дори редно е да се направи още една забележка. Когато коментираме средствата за следващия програмен период, аз ги споменах по цени към 2011 г.Когато те се пресметнат към цени 2020 г., техният обем ще нарасне с поне 500 или 600 милиона евро, за да бъдат съобразени с инфлацията, която ще се натрупва идните години. А иначе аз се запознах със сметните. Не считам, че те се дължат на аритметическа грешка. Ще ми се да смятам, че не се дължат и на драстично непознаване на материята, особено нормативната база, която ще урежда следващия програмен период. Мисля,че това е опит, подобно на други опити, на някаква предварителна застраховка, вижте, парите са по-малко, с елемент на политически укор, тия не са успели да договорят достатъчно пари и най-вече, много сериозен имунитет срещу исканията от страна на учените или от страна на общините за повече средства за наука или повече средства за инфраструктура.

Т.е. една политическа игра виждате зад различния прочит на цифрите?

До голяма степен, но сметката е крива по няколко причини. Основната, от които е, че за да се стигне до този редуциран обем средства от 6 милиарда евро, които са разпределени по оперативните програми, от общия обем средства са вадени различни пера.Това горе-долу прилича на ситуацията, в която вие, за да се оправдаете пред някого, ако е необходимо, казвате, колата, която си купих е много евтина. Тя струва примерно, само 12 хиляди лева, само че ние не сме сметнали задните гуми, климатика, кожения салон, резервната гума, горивото в резервоара, течността за чистачки и т.н. В един момент наистина можем да я докараме да струва 12 хиляди лева. От тези средства са изкарани средствата за резерва, средствата за техническа помощ, които са уредени в проекта за общ регламент и вследствие на това, обемът им е станал по-малък. Извадени са и средствата за фонда „Свързана Европа”. Един трансфер от 359 милиона. Те не могат да бъдат разглеждани само като разход, защото в допълнение на всичките оперативни програми, от 2014 г. България ще има възможност да кандидатства за още средства към един фонд, който ще се управлява от Брюксел,който е отново за тежка инфраструктура, за железници или пък в сферата на комуникациите. Там, само да напомня, България разчита да получи средства за подобряване на корабоплаването и навигацията по река Дунав, или за коридор №4, или за коридор №9.Това е още една допълнителна възможност, която не съществуваше в предишния програмен период.

Добре, вие споменахте,че средствата от резерва не са споменати там. Тези пари обаче сигурни ли са, защото, да кажем, че това някакъв нов механизъм е сега и доколкото разбирам, контролен механизъм. През този резерв ще се награждават ли страни, които се справят добре с усвояването на средствата, съответно ще се санкционират ли „двойкаджиите”, да речем? Има ли опасност, когато се прави преглед а тези пари, ние да ги загубим, т.е. да се окаже, че са били прави да не ги сметнат управляващите сега в общата сума?

Европейските пари никога не са били рента, която просто се отпуска на месечна или на годишна база и държавата членка има право просто да ползва парите, както намери за добре. Дори и за този програмен период не е имало подобна възможност. Следващият програмен период нещата ще бъдат още по-строги и когато коментираме сигурни пари, хубаво е да знаете,че няма нито едно евро, което е сигурно за следващия програмен период. Приемете,че тези огромни обеми пари, както казахте, за бедната България, те са голяма възможност, всичките до последното евро, до последния евроцент са подусловие. Мога да коментирам някои от условията, на които България ще трябва да отговаря, за да има правото да ползва парите. Най-базисното, основно условие, е да докаже,че България има системи, институции, които могат да харчат парите, както трябва, без да се допускат злоупотреби.Това не подлежи на коментар. Това го има и в този програмен период. Второто важно условие, страната да е стабилна, финансова стабилна. Доколкото е въведено едно правило, ако страната наруши параметрите за дефицит, той надхвърли 3 %, на нея автоматично й се спира европейското финансиране. Нещата стават по-сложни, защото всяка държава членка, не само България, поема ангажимент да провежда реформи в сферите, които се финансират с европейски пари. Това са т. нар. предварителни условия. Прави се един преглед към 31 декември 2016 г. Ако страната не е напреднала с реформите, които е поела ангажимент да прави, това е и в сектор здравеопазване, и в сектор образование, и в сектор околна среда, и в младежки политики, практически във всички сектори, които се финансират с европейски пари, тя автоматично губи възможността да ползва европейски пари в тази сфера. И да стигнем до резерва…

Водеща: Пак азбучните истини, нали?Да кажем за новото сега за този резерв?

Томислав Дончев: Предварителните условия са нещо абсолютно ново. То не съществуваше в този програмен период, съществува в следващия.Това е именно ролята на европейските пари като мощен стимулатор за провеждане на реформи в държавите членки.То отговаря на базисния принцип, ЕК казва: Ние ще финансираме, но искаме парите да отиват в реформирани сектори и да се харчат максимално ефективно. Към 2018 г. се прави преглед как страната напредва с изпълнението на оперативните програми.Нямам в предвид само финансовото изпълнение, а какъв ефект постига. Ако резултатите са окуражаващи, тогава ще може да ползва и средствата от резерва. Ако в една програма резултатите са добри, а в друга лоши, съществува възможност за преразпределяне на резерва, по отношение на тези сфери, където се получават добри резултати, а не по отношение на тези, където резултатите са недобри.

Вицепремиерът Зинаида Златанова призова парите от Европа да не се превръщат в политическа битка. Какви битки ни очакват тогава?Ще има ли сериозно засегнати сектори в България през следващите години?Споменахте за страшно много условия, които трябва да изпълним?

Аз работя в тази сфера повече от 10 г., доста време преди да стана министър, говоря за европейските пари.За мен темата е била винаги национална, винаги професионална, не на последно място, тема, свързана с политически боричкания. Ще си позволя да ви припомня,че 4 г., коментирайки темата, съм я коментирал абсолютно професионално и не се е случвало а използвам, каквито и да е било партийни абревиатури в коментарите си по темата. Ако някой я превръща в терен за политически сражения, това не съм аз и в случая се съгласих на този коментар, не заради политическите окраски и нюанси, а защото истината трябва да се знае.

Но и вие видяхте политика зад анонсирането на цифрите? Нали така,казахте,че се презастраховат, казахте, че хвърлят камъни във вашата градина?

Безспорно. Проблемът е друг. Въпреки че не бива да бъде обект на дребно политикантство, тази тема се нуждае, на първо място, от политически консенсус. Има теми, по които може да се спори много.Тази тема трябва да е безспорно консенсусна за България, защото европейските пари за важни за България.Това е клише. Европейските пари са важни. Малцина знаят колко са важни. Само ще ви при помня,че ако България нямаше европейски пари, ние щяхме да инвестираме, в това число в публична инфраструктура, вероятно с 60 % по-малко.Ако нямаше европейски пари, икономическият растеж, колкото и да е скромен, вероятно щеше да бъде с 50-60 % по-малък. Ако нямаше европейски пари, броят на безработните щеше да бъде значително по-висок. Те са именно за това,България да излезе, колкото се може по-бързо от кризата и колкото се може по-бързо да настигне старите и богатите държави.Във всяка държава, която уважава себе си, цени и гражданите и развитието си, те трябва да бъдат обект на политически консенсус.Има няколко теми, по отношение, на които аз предлагам моята и политическа, ако искате и експертна подкрепа. Какво ще се прави следващия програмен период? Как влизаме в 2014-та? Защото има няколко теми, които имат нужда от отговор, на които аз не само не съм чул отговорите. Не съм чул и темите да се коментират.

Кажете най-важната, според вас?

Как изглежда системата за управление на европейските пари от началото на 2014 г.? Къде ще бъде разделителната линия, т. нар. демаркационна линия между ПРСР и оперативните програми? Знаете, те финансират различни категории общини.има ли опасност да има бели петна? Колко общини ще се финансират…

Има ли опасност, защото картата на България е пълна с бели петна, г-н Дончев, и вие го знаете? По отношение на европейските пари, как може да се презастраховаме срещу…

Не става дума за презастраховане.Става дума, всяка българска община да има шанса, да има възможността да има достъп до финансиране. Да не се случва, каквито случаи е имало, цели категории населени места, например селата около големите градове, да нямат възможност европейски пари.Това е един дефект в този програмен период, който не бива да го допускаме отново.

За това говоря и аз, още повече, че различните региони на България са различно бедни. Не казвам различно богати, различно вредни са.

Точно такава е и ролята на европейското финансиране не е да експонира разликите между тях,а да ги намалява. Още една голяма тема – повече от година се готви, има подготвен специален закон за управлението на средствата от ЕС. Задачата на този закон беше не само да въведе специален ред в системата, но и да опрости процедурите, да въведе принципно нов ред на обжалване. Най-вече да позволи т.нар. интегрирани проекти. Чували сте вероятно много от бенефициентите, от тези, които ползват финансиране, са оплакват,че за едно нещо, примерно за асфалта, трябва да кандидатстват по една ОП, за тръбите и рехабилитацията по друга ОП. Това невинаги може да се случи в реда, в който трябва, първо,тръбите и после асфалта. В закона беше предвидена възможността това да става с един проект. Редно е на този закон да се даде ход.

Къде е той сега? В деловодството?

В Министерски съвет. Разработен е, както казах, усилията текоха повече от година. Ако той бъде внесен в българския парламент, аз мога да гарантирам подкрепа, защото това е един добър акт.

Сам заговорихте преди малко за високата безработица, бедността, катастрофиралото здравеопазване, тежкото състояние, в което се намира образованието. Само че европарите не са основата, не са най-важното нещо, на което трябва да разчитаме. В крайна сметка на нас ни трябва работеща икономика.

Точно така.

Обаче като че ли държавата целенасочено продължава да стимулира, защото и през последните 4 г. така се случваше, вносните стоки, притискайки нашите производители с такси, с големи изисквания, тежки. Докога ще продължи това и възможно ли е българската икономика да се съживи?

България е част от общия пазар. В общия пазар протекционизмът, т.е. нарочни мерки, които фаворизират собствените производители, а налагат ограничения на чуждите производители от държавите членки, са забранени, което обаче по никакъв начин не означава,че държавата, както понякога се случва, бяхте абсолютно прав, трябва да тероризира собствените си производители. Напротив, един от възможностите за мек, интелигентен, разрешен протекционизъм е тя да направи максимума те да се чувстват добре и да правят бизнес тук и не само тези, които сега правят бизнес, а защо не да дойдат още нови инвеститори да правят бизнес в България.

Защо не успя ГЕРБ да раздвижи в такъв случай бизнеса?

ГЕРБ имаше нещастието да управлява сигурно по време на най-тежките години от кризата. Нека това не служи като универсално оправдание. Предизвиканите от това ограничение в бюджета не позволиха държавата с по-скъпи или пък по-евтини мерки да направи нарочни стимули за бизнеса. Тези, които бяха реализирани, до голяма степен бяха с европейски пари. Достатъчни или недостатъчни, можем да спорим много.

Добре. Нова актуализация на бюджета до края на годината, как ви звучи този сценарий? Говоря, на фона на информациите от последните дни, здравеопазване на червено, идеи да се вдигнат детските добавки, да отпадне подоходния критерий,други сектори казват пари няма? Трябва да се направи нещо?

Две актуализации на бюджета в рамките на 1 г. е много лош сигнал.

Смятате ли обаче, че това е посоката,че натам се върви?

Трудно ми е да кажа. Споменахте детските, да,едва ли някой би имал против те да се вдигнат. Въпросът е откъде ще дойдат средства? Ако аз съм категорично за вдигането, ако това ще се случва за сметката на нов дълг, в същото време, ще бъда категорично против. Две актуализации, освен лош сигнал вътре в страната, нова доза и икономическа, и политическа несигурност, е изключително лош, не искам да кажа ужасен сигнал навън, особено по отношение на пазарите.

Актуализация на политическата сцена, на финала да ви попитаме за партията БАСТА, която до края на седмицата се очаква да стане факт. Очаквате ли още текучество в ГЕРБ нататък?

Сериозно текучество към момента не забелязвам. Ако и тук…

Говорят за 10 депутати от ГЕРБ, които може би ще напуснат групата и ще направят…

Живеем в свободна държава. Всеки има право да говори каквото намери за добре. Аз разбрах, че в някои структури има минимален брой напуснали членове. Наред с това, мисля, че тройно и четворно повече е броят на новопривлечените членове, а това за хора от парламентарната група, ми звучи невероятно.

Какво би се случило с ГЕРБ, ако, примерно, сега се случат едни избори, при условие че името на БАСТА е в бюлетината?Ще се разпилеят ли гласове? Очаквате ли?

Не мога да не се усмихвам на оригиналното заглавие на новата партия. Не, не очаквам значим ефект по отношение подкрепата към ГЕРБ.

Но има ли настроение? Има ли напрежение в групата на ГЕРБ по отношение и на създаването на тази нова партия, защото, малко или много, дори само говоренето за 10 души, които са готови утре да си тръгнат от групата, няма как да продължи да ви кара да се усмихвате дълго време?

Групата на ГЕРБ в голямата си част е съставена от прагматици и технократи, хора, които имат дори практически опит в управлението. Ако в групата се появяват емоции, те са по-скоро свързани с настоящата политическа и икономическа ситуация, а не с новото партийно строителство.

, , , , ,

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Можете да използвате тези HTML тагове и атрибути: <a href="" title=""> <abbr title=""> <acronym title=""> <b> <blockquote cite=""> <cite> <code> <del datetime=""> <em> <i> <q cite=""> <s> <strike> <strong>