Томислав Дончев

Най-големият враг на промяната е безразличието, най-големият враг на прогреса е безверието, а обществената апатия е майката на всички слаби управленци

Цялото финансиране за България за следващия програмен период е над 15 млрд. евро

Интервю за предаването „Преди всички“ по програма „Хоризонт“ на БНР
// Запис на разговора //
Водещ: Силвия Великова
 
След забележки от страна на ЕК България представи нов проект за споразумение за партньорство, очертаващо помощта от европейските структурни и инвестиционни фондове за периода 2014-2020 г. Актуализираният, според направени ни забележки, вариант на споразумението ще бъде консултиран технически с комисията, като коментари от Брюксел се чакат от октомври, а окончателният вариант ще бъде представен за одобрение едва след влизане в сила на регламент за определяне на общоприложимите разпоредби на документа, очертаващ помощта от европейските структурни и инвестиционни фондове за периода 2014-2020 г. и след окончателното одобрение от ЕП на многогодишната финансова рамка за следващия програмен период. Стана ясно, по-малко са парите по почти всички оперативни програми, в сравнение с настоящия програмен период, и това се отнася не само за България. „Целта на споразумението е да е на България, а не на едно или друго правителство, политическа сила или министерство. Да не превръщаме споразумението в политическо противопоставяне, а в национално усилие“. Това призова вицепремиерът Зинаида Златанова. Възможен ли е обаче разговор за тези европейски пари, лишен от търсене и вменяване на вина за стари пропуски? Това ще коментираме с бившия министър, отговарящ за усвояването на европейските средства в кабинета „Борисов”, Томислав Дончев.

Здравейте, г-н Дончев! От вчера има известна, как да кажа, промяна в позицията на г-жа Златанова. Тя обясни, че следващият програмен период е различен. Аз си спомням, че когато се върнахте от Брюксел след преговорите в края на миналата година или в началото на тази, също казахте, че е различен, но ето сега, има някакви обвинения, че обществото, едва ли не, не е било подготвено за това, че парите ще са по-малко, че ще има разлика в начина, по който те ще се усвояват. Преди да коментираме това, да ви попитам като човек, който се занимава с тази тема, ходи на срещи в Брюксел. Има ли друга държава, в която фондовете да са толкова политически натоварени, както в България?

Във всяка държава какво се случва с европейските пари е тема на обществени, в това число и на политически коментари. Разбира се, този, понякога спекулативен, понякога злостен ракурс, който срещаме в България, в другите държави не винаги присъства. По темата трябва да се говори. Това е огромна част от инвестиционния ресурс на страната, над 60% за последните години, един от основните фактори, които генерират растеж на икономиката, по-голям или по-малък, все пак е сред основните фактори. За него трябва да се говори, но за него е хубаво да се говори по-технократски, по-експертно, по-технически, не обезателно с толкова политически краски. Когато говорим за европейските пари за този и за следващия програмен период, трябва да бъдем внимателни към детайла. Темата е изключително сложна, изключително професионална и тук общите приказки не вървят.

Но всъщност преобладават.

За съжаление!

Всъщност, опитвайки се да изчета всичко, което беше написано през последните дни по тази тема, аз, честно да ви кажа, не можах да разбера колко точно са парите за следващия програмен период, с цялата уговорка, казаното преди малко, че това е въпрос на продължаващи консултации?

Като човек, водил или участвал активно в преговорите през февруари, като човек, който 13 години малко или много се занимава с тази тема, като човек, който продължава да я следи, мога да бъда пунктуален. Цялото финансиране за България за следващия програмен период е над 15 млрд. евро – 15,5 млрд. Това включва, разбира се и Обща селскостопанска политика и друг тип финансиране, което е значително повече от финансирането, което България ползва този програмен период като нетен приход. Това е разликата между това, което страната ще получи и това, което трябва да внесе в бюджета на ЕС като вноски. Нетният приход е над 12 млрд. евро. Това, което стана обект на спорове през последните дни, е кохезионната политика. Данните са следните: През този програмен период 2007-2013, страната ни ползва малко над 6,8 млрд. евро, почти 6,9 млрд. евро. За следващия програмен период сумата, която ще е на разположение на страната е 7 млрд. и малко повече от 125 милиона.

А защо г-жа Златанова говори за 6,6, някъде и 2 видях? Днес вече уточнява,че ставало дума за…. какво е това, потенциални и реални?

Потенциални и реални е хубаво да обърнем внимание на този детайл. Не мога да съм сигурен защо г-жа Златанова говори по такъв начин. Мога да подозирам. Мога да подозирам, че или някой не смята, както трябва, което би било изненадващо, защото експертите и на Министерски съвет, и на Министерството а финансите, със сигурност могат да смятат добре. Предполагам, че с неясни за мен намерения, от общата сума се вадят твърде много пера. Аз бих приел, примерно, да се извадят парите за трансгранично сътрудничество, защото те не са част от оперативните програми. Там са нарочени специални програми за трансгранично сътрудничество. Това, което не мога да приема е от тези средства, примерно да се вадят средствата за техническа помощ. Те са 250 милиона, те са си част от оперативните програми. И е съвършено несериозно някой да ги вади под линия, както и разбира се, парите за т. нар фонд „Свързана Европа” или „Connecting Europe Facility”. Това е един трансфер от 359 милиона. Нелепо е това да се чете само като разход. България като минимум от фонда „Свързана Европа” ще ползва толкова пари, колкото е внесла.

А може би, защото това ще бъдат пари, директно контролирани, координирани от Брюксел и в тоя смисъл, ние не ги възприемаме като…

Когато говорим и за сумите и за новите правила, по които ще се харчат парите, нелепо е да разделяме парите на сигурни и на несигурни. Ще ви обясня защо. От тези всички впечатляващи суми, които коментирах преди малко, няма нито един евроцент, който е сигурен. Правилата за следващия програмен период са доста по-различни и те предполагат много сериозни усилия от страна на всяка държава членка, за да може да използва парите. Аз неведнъж съм казвал, че не обичам термина „усвояване”. И тук мога да бъда конкретен. Ако страната членка, например не спазва всички параметри, свързани с финансовата дисциплина, например наруши параметрите за дефицит, вътре в проекта за общ регламент, който се очаква да бъде приет от октомври, съществува разпоредба в чл.20, ако не ме лъже паметта, веднага да й се спират парите. Ако страната не предприеме реформи, които е поела ангажимент да проведе пред Европейската комисия, веднага след 2016 г. тя губи правото да ползва парите в съответния сектор, а секторите са и здравеопазване, и образование, и околна среда, и социална политика, и младежки политики и политики по отношение на етническите малцинства. Още 2017 г. тези държави, които се опитват с европейски пари да финансират с европейски пари нереформирани системи, ще загубят тази възможност. Държави, които не изпълняват с добри темпове самите оперативни програми и не постигат резултат от изпълнението на оперативните програми, още през 2018 г. ще загубят право да ползват една част от тази сума, т. нар. резерв. Виждате, че предизвикателствата са изключително сериозни и те предполагат усилия, консенсус, разбиране, устрем, разбира се, немалка степен на умение и експертиза от всяка държава, за да може да използва всички пари. И нека да повторя, от парите за следващия програмен период, ако държавата не полага адекватни усилия, няма нито един евроцент, който е сигурен. Това не е паричен трансфер, който безусловно идва в България и който единственото, което можем да правим е да го харчим и да се радваме. Напротив!

А може би точно това е обяснението защо има такъв драматизъм и напрежение около парите, защото те не са сигурни, защото те няма да се усвояват. Те ще трябва да се изработват един вид, нека да използвам този израз, а ние имаме притеснение дали можем да го направим.

Аз четох някъде цял списък от нереформирани неща, които г-жа Златанова е изброила онзи ден, за да обясни колко е тежко положението.

Чисто политическите коментари колко е тежко положението, може би трябва да се приемат в част от традиционната стилистика на новото правителство. Само че, хубаво, минаха повече от 2 месеца. Имаха възможност на всички да обяснят колко е тежко положението. Сега според мен отдавна е дошъл моментът да кажат какви са техните приоритети и какво трябва да се прави. Добре, не им харесва споразумението за партньорство, което беше изготвено от моя екип и продължено от служебното правителство. Този вариант, който виждаме одобрен тази седмица от Министерски съвет, е само с редакционни поправки спрямо варианта, който беше изготвен преди няколко месеца. Все още липсват отговори на изключително сериозни въпроси. Например къде ще бъде прокарана демаркационната или разделителната линия между кохезионната политика или това, което ще се финансира с оперативните програми и ПРСР. Изключително критичен въпрос, за да няма на картата на България бели петна, български общини и територии, които няма да могат да получават европейско финансиране. Каква ще бъде институционалната уредба на управлението на европейските пари? Централната координация къде ще бъде разположена? Ще има ли акредитиращ орган? Къде ще бъде акредитиращият орган? Какъв ще бъде статутът на управляващите органи, както сега ще бъдат част от…

Това не трябва ли да е ясно вече?

Според мен трябваше отдавна да е ясно, доколкото, ако се прави някаква реформа, тя трябваше да е започнала. И най-важният въпрос. В Министерски съвет има подготвен закон за управление на средствата от ЕС. Аз не виждам каквато и да е била активност този закон да бъде представен на вниманието на българския парламент. Аз лично мога да гарантирам подкрепата на народните представители от нашата парламентарна група, ако един подобен закон…

О, това може да стане новина, да гласувате заедно с БСП.

Простете, в крайна сметка човек трябва да уважава и другите, разбира се, и себе си. Този закон е подготвян повече от година, когато бях министър. Би било несериозно да застана против него.

Шегувам се. То има и други закони, които бяха оставени от предишния парламент, но очевидно в този няма воля да се…

Законът не е едно бижу, където ние да кажем, вижте, имаме един закон и той трябва да уреди няколко важни неща. На първо място, нов ред за обжалване, не на обществените поръчки. Там обжалването е уредено в Закона за обществените поръчки, а обжалване от страна на кандидата, когато проектът му е одобрен или когато не е одобрен, когато всичките му разходи са одобрени, или по-скоро, когато всичките му разходи не са одобрени. Още нещо важно.Този закон трябва да уреди т. нар. интегриран подход и най-вече възможността с един и същ проект да кандидатстваш по 2 оперативни програми. Давам ви изключително прост пример. Ако в момента един кмет трябва да ремонтира канализацията, той трябва да се обърне към ОП „Околна среда“. Ако обаче иска след това да направи цялостен ремонт на улицата, на бордюрите, на тротоарите и на асфалта, той трябва да търси финансиране от ОП „Регионално развитие“. Сещате се, че не винаги във времето едното кандидатстване може по брилянтен начин да се съчетае с другото – старата тема за асфалта и за тръбата под него. Текстовете на закона бяха скроени така, че да може с един проект, който включва и тръбата, и асфалта, и бордюра, да се кандидатства към двете оперативни програми и те, заедно, да одобрят финансиране и за това, което е под земята и за това, което е на земята.

Звучи логично, защото ние тук бяхме свидетели на това как едни плочки се махаха един път заради метрото, после се махаха втори път, защото се правеше бул. „Драган Цанков”4, така че ясно. Сега, да ви върна към една тема, която беше коментирана и сега в рамките на този проект за повечето пари за наука. Да направя една препратка към един разговор отпреди няколко дни в ефира на „Преди всички”, когато персонално бяхте обвинен от представителите на т. нар. млади учени, тъй като той самият вече не е част от „Когито”, Христо Лафчиев, за парите за наука. Имаше ли подценяване по време на вашия мандат на парите за наука? Имаше ли избор и насочване на пари към места, които носят комисионна, каквито обвинения отправи той към вас?

Аз имах възможност внимателно да изслушам интервюто. Разбира се, трудно ми е да предположа какво е дало основание на колегата…

Той каза дори,че са ви писали предложения?

О,аз съм се виждал много пъти с представители на „Когито”, със сигурност повече от веднъж. Много пъти сме обсъждали възможности и нуждите за финансирането на науката. Имали сме изключително конкретни, включително и тежки разговори. Разбира се, първата тема беше дали да има отделна ОП или да няма отделна ОП. Хайде, да започнем с темите, по отношение на които имаме пълно съгласие. В този програмен период 2007-2013 науката е тотално подценена и тя не присъства солидно като сфера, която се финансира от оперативните програми.

Това е на европейско ниво, говорим?

Не, конкретно в България. В редица други държави, примерно вземете пример с една Естония и разбира се не само Естония, тя е дежурно от добрите примери, има чудесни схеми за финансиране на университети и на научни звена. В България тази възможност е пропусната. Редно е да отбележим не по моя вина, а доколкото в програмирането на този програмен период е текло 2005 г., 2006 г., 2007 г. Дълги разговори водихме и с представители, ръководството на БАН, на университети, включително и въпросната асоциация как е редно нещата да се променят. Рисково беше създаването на нова оперативна програма, доколкото не е прието всеки сектор, пък бил той и приоритетен, да се финансира с отделна ОП, защото оперативната програма, тя е, освен политически, т.е., който предполага да прави политики, тя е и финансов инструмент. Трябва да отговаря на всички тежки изисквания за създаването на нов управляващ орган, което съобразно практиката ми, отнема години, не по-малко от 2 или 3. Въпреки всичко обаче, до голяма степен убеден от тоталния консенсус, който имаше в научните среди, вътре и вън от университетите, тази хубава енергия, която се получи, аз не си спомням друга тема и друга цел, която в такава степен да е обединила академичните среди в България, беше взето решение, длъжен съм да го припомня в правителството, в което бях министър, да бъде създадена подобна ОП. И започна програмирането, т.е. подготовката на оперативната програма. Разбира се, мога да нося отговорност за това, което се е случило до месец март.Ще напомня,че аз не съм министър вече половин година.

Но тези 400 милиона евро, за които говори той, е коректна сума, така ли?

Това е индикативното разпределение на средствата, което е направено от Министерски съвет  тази или предишната седмица. Мисля, че е разглеждано на оперативно заседание, после на редовно заседание на Министерски съвет .Доколкото знам, да. Сумата е подобна.

Важното е да уточним дали тогава вие сте имал тази сила и влияние да определяте къде да отиват парите, защото това е внушението. Понеже науката не носи комисионни, не носи персонални печалби, парите по европейски програми са вървели към други места, които носят това?

Това е широкоформатно обвинение, което, простете, редно е един политик, рядко се случва, да бъде смирен, но по никакъв начин не мога да го залепя, най-малкото по отношение на самия мен. Темата за парите за наука, за обема пари за наука е важна. Науката в България е традиционно недофинансирана от държавния бюджет.Това е тъжен факт, с който ще се съгласим. Европейските пари са една възможност за допълнителни пари за наука, но има нещо друго. Преди да стигнем до обема пари,разбира се, когато говорим за пари, количеството е може би най-важната им характеристика, но преди да стигнем до обема пари, има няколко теми, които със сигурност трябва да бъдат разгледани. Първо, аз четох финалния вариант, така да го наречем, на оперативната програма за наука. Истината е, че ОП в този си вид като текст е нефокусирана. Тя е по-скоро механичен сбор от приоритети, които до момента са присъствали в ОПРЧР плюс добавен един компонент за науката. На мен лично ми липсва реформаторският план, липсват ми нови техники. Липсва ми това, което винаги ме е притеснявало, кой е моделът, финансовият модел, по който ние ще накараме научните среди, институтите, университетите да работят заедно с бизнеса, за да може тези разработки, които се правят от всички учени, млади и не чак толкова млади, да намират пазарна реализация. Нека да напомня, че от гледна точка на ЕК, науката е важна. Тя безспорно е важна.Тя е една от върховните цели на стратегията „Европа 2020”, но от гледна точка на колегите от Брюксел, науката е важна, доколкото генерира реален ефект по отношение на икономиката. Всички имаме сантимент и уважение по отношение на всички фундаментални научни разработки, които се правят, на високата наука, която се разработва на едно или на друго място. Но от гледна точка на европейското финансиране, това, което трябва да се търси, освен високата наука е истинският пазарен ефект. Това, което мен ме притеснява е, че в този си вид ОП не е предвидила адекватен реален механизъм, който да свързва разработките в университетите или в институтите с реалното им пазарно приложение. Разбира се, сложна тема. Има различни европейски практики, някои от тях добри, някои от тях не толкова добри. Според мен, има време. През следващите няколко месеца, до половин година, усилията трябва да се фокусират именно там, какъв е моделът на финансиране. После, разбира се, може да се води разговор за обема пари. Не мисля, че максимумът искане от страна на 2 млрд.  лева е постижим,

познавайки целия обем средства, но със сигурност, средствата биха могли и аз се надявам да бъдат повече, отколкото са предвидени в този първоначален вариант.

Аз ви благодаря за това гостуване и за този коментар по тази толкова гореща напоследък тема. Тя е малко като бюджета, малко я по-принизихме на по-битово ниво, започнахме да водим тези разговори. Те все пак са експертни и трябва да разбираме от това, което говорим.

Томислав Дончев в студиото на „Преди всички”.

, , , , ,

3 коментара to “Цялото финансиране за България за следващия програмен период е над 15 млрд. евро”

  • Благодаря за статията.Това са страшно много пари и като гледам нашето правителство какво прави, но наистина е по добре Брюксел да определени къде да отидат и в какво да се вложат най на пред.Колкото и пари да имаме ако те не са използват по предназначение всичко ще бъде загуба, все пак количеството е може би най-важната характеристика, но преди да се стигне до обема пари, има доста неща,които трябва да се обсъдят и решат както казвате и вие.Политиката е сложна наука у не е за всеки.Не е за хора със съвест.Блога е интересен и често ви посещавам.

    • Хубаво е да има знание за това с какво ще разполагаме за на пред.Само така могат да се направят реални действия и планове за това какво ще се случва в страната ни и съответно с нас самите.Радвам, се че ни пишете и се надявам и за на пред да е така.Страната ни е в лош момент.Но ако се върнем на зад във времето ще установим, че днес сме в пъти по добре от колкото преди 20 или 30 години на зад.

  • В момента нашата страна мисля че е в доста лошо положение и с този метод на управление, при ,който само се взимат заеми и то в размери на милирди не виждам кога ще се оправим и кога ще се издължим.Така ще стане, че след някоя и друга година данъците ни ще се увеличат още повече а заплатите не. Това е огромна част от инвестиционния ресурс на страната, един от основните фактори, които генерират растеж на икономиката, по-голям или по-малък, но все пак м се иска да се помисли и за хората, а не само на къде отва икономиката и да гледаме да се развива тя за сметка на самите нас.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *