Томислав Дончев

Най-големият враг на промяната е безразличието, най-големият враг на прогреса е безверието, а обществената апатия е майката на всички слаби управленци

Със и без изненади

Снимка: www.flarenetwork.org

Няма да ви изненадам с това, че продължавам да следя всичко, което се случва в сферата на средствата от Европейския съюз.  Взети решения, нови инициативи, по-важни публикации в България и Европа.  Така попаднах на материала на г-н Ножаров „Евро-Пàри или равносметка от присъединяването на България в Европейския съюз и апетитно-възбуждащия бизнес“. В материала си авторът се опитва да докаже тезата, че България губи от членството в ЕС, защото вноските й в бюджета на ЕС до момента са повече от „усвоените средства“. Анализът завършва със заключения като „… трябва да се знае, че европейските политици използват нашенските, които дават мило и драго в лизането на задници, за да запазят властта на всяка цена, която имат към момента в България. Тази „взимна-полезност“ и симбиоза между тях, рефлектира негативно върху нас – българското общество“.

Вероятно ще е изненада, но на първо място искам да поздравя г-т Ножаров за добрите му намерения и заради критичното мислене. Не бива да допускаме предпоставени и аксиоматични истини. Всичко трябва да се проверява –  преди да се започне, докато се извършва и след това, когато имаме резултати. Обясненията от експертите на държавата освен да бъдат четени, трябва и да бъдат проверявани!  Това включва и такава консенсусна тема като членството на България в ЕС и ползите от него.

Колкото до анализа, това е независим опит да се изчисли т.н. „нетна финансова позиция“ на България – т.е. разликата между това, което България внася в ЕС и това, което получава. Нека да уточня, че страните, които внасят повече от това, което получават, се наричат „нетни донори“, а страните, които получават повече отколкото внасят, са „нетните бенефициенти“.  Според изчисленията на г-н Ножаров, България е нетен донор на ЕС, което разбира се е невярно.

Вярно е, че за периода 2007 – 2013г. България е внесла в бюджета на ЕС над 5,2 млрд. лева, вкл. и вноската й за 2013г. За да бъдат коректни данните, трябва да се види какво финално страната ни ще получи към края на 2013 г. от всички еврофондове.  Но за целите на илюстрацията може да работим и с междинни данни, които трябва да се подредят както следва:

  • Приход от Оперативните програми – около 5 млрд. лева (към м. юни т.г.). Реално плащанията по Оперативните програми са за над 6 млрд. лева, но за целите на анализа трябва да се вземат само нетните плащания от ЕК към България, които не включват националното съфинансиране;
  • Програма за развитие на селските райони  – 1,690 млрд. лева (към март  т.г.);
  • Европейски земеделски фонд за гарантиране на земеделието, за директни плащания – 3, 5 млрд.  лева (към март т.г.);
  • По инструмента Шенген и Инструмента за улесняване на бюджетните парични потоци ~ 500 млн. лева (до края на 2011 г.);
  • От предприсъединителните програми ФАР, ИСПА и САПАРД за периода 2007- 2011г. (т.е. не са включени последните големи плащания например по Дунав мост II) ~ 2 млрд. лева;
  • По Международен фонд  „Козлодуй“ – минимум 1 млрд. лева (не разполагам с последните данни);

Общо приход – минимум 13, 690 млрд.  лева.

За улеснение няма да добавяме програмите за транс-гранично сътрудничество, преходен финансов инструмент и  т.н  хоризонтални инструменти и др., въпреки че и там има плащания от порядъка на стотици милиони.

Въпреки, че изчисляваме вноските на България към ЕС към края на 2013 г., а платените средства – към други междинни периоди, е видно, че нетната финансова позиция за България към момента е минимум 8, 49 млрд. лева. Толкова е разликата между това, което сме внесли и това, което сме получили. Т.е България категорично е нетен бенефициент. Грешката на г-н Ножаров идва от там, че е изчислил само средствата по Оперативните програми, а не от всички финансови източници.

Толкова за сметките. Полезно  е да се изчисляват излезлите и влезлите в България пари, но по-важно е да напомним друго.

Освен парите, вземаме от Европа и европейските правила, които (дори и да има изключения) са добри за България и за българските граждани. Много от тях трудно биха били приети или приложени в България поради липса на визия и смелост от много от българските политици.

България има достъп до общия пазар! Българските фирми, освен че са подложени на конкурентния натиск от европейските производители, имат безпрепятствен достъп до европейските пазари. Много от тях се ползват от тази възможност.

Без да твърдя, че ЕС е идеална конструкция (няма идеална публична институция, особено ръководена от политици), считам, че контролът и натискът, които ЕС упражнява върху България, са полезни за българските граждани, ако и да не са радостни за българските политици.  Само да напомня, че теми като организирана престъпност, корупция, екология, човешка права, свобода на словото в България са обект на непрестанен интерес от страна на европейските институции. ЕС действа като вид „политически борд“ (по аналогия с валутния борд), което колкото и странно да звучи, е добре.

И без да е последно, и без да имам самочувствието на жив класик, ще цитирам сам себе си: „Самочувствието да бъдеш европеец предполага да очакваш и да искаш повече. Разбира се и да даваш повече. Това е най-устойчивият и най-траен позитив от членството. Защото и публичните институции, и политиците дават най-доброто от себе си, когато някой умее да го поиска.

, , , , ,

One Response to “Със и без изненади”

  • MilenG каза:

    13 милиарда не са малко пари, но от тях не повече от половината се връщат пак до хората, които генерират добавена стойност в България. Другите оставят в администрацията, консултантите и разни глупави, но изискуеми мерки за публичност. Ефективността на реализираните проекти (особено в частния сектор) и устойчивостта им във времето също са спорни.

    Според мен системата с европейските финансови фондове е много гнила и наистина сякаш основният и смисъл е да образува вериги на зависимости – нашите политици да зависят от Брюксел, а бизнесмените и кметовете да зависят от нашите политици.

    Общият пазар е наистина много хубаво нещо, но влизането ни в него прилича на свързването на малко сладководно езеро с море – процес при който рибата в езерото измира и в него започват да плуват акули (говоря за бизнеса).

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *