Томислав Дончев

Самочувствието да бъдеш европеец предполага да очакваш и да искаш повече. Разбира се и да даваш повече. Това е най-устойчивият и най-траен позитив от членството. Защото и публичните институции, и политиците дават най-доброто от себе си, когато някой умее да го поиска.

Парадокс: Правителството няма да подаде оставка, защото е отговорно

Ние научихме много от протестите през февруари, но оставам с впечатление, че сме били единствените ученици в класната стая. 

Аргументът, с който министър-председателят Пламен Орешарски отказва да даде исканата му оставка, а именно че това би било безотговорно, защото правителството

има задача да подпише Споразумението за партньорство с Европейската комисия, не е състоятелен.

Споразумението за партньорство с Европейската комисия за следващия програмен период няма как да бъде подписано по-рано от началото на следващата година.

Тук трябва да уточня защо след като на няколко пъти в края на миналата година обявих, че целта ни е да бъдем готови с текстовете на Оперативните програми и Споразумението до края на годината, за да влезем в 2014 г. с вече готови проекти.

Преди подписването трябва да бъдат приети общият регламент и специалните регламенти за различните фондове, след което ще бъдат задействани преговори между България и Европейската комисия. След като Европейският парламент е върнал обратно бюджета на Европейската комисия на ниво Съвет, това означава, че на европейско ниво все още няма бюджет, върху който да се преговаря. При тези обстоятелства оправданието, че смяна на правителството ще пречи на Споразумението за партньорство с Европейската комисия, издава или непознаване на процесите, или е политически нелепо. Според разпоредбите на Конституцията няма хипотеза, според която България да остане без правителство – било излъчено от Народното събрание, било служебно. В този смисъл аргументът на г-н Орешарски е  несъстоятелен.

…А иначе поводът за тези размисли (назначаването на Делян Пеевски за шеф на ДАНС), които доведоха до масовите протести и искани оставки, може да се определи накратко като голяма победа на задкулисието. Ако обаче в първия ден протестът беше срещу симптома (назначаването на Пеевски), в следващите дни той беше срещу самото заболяване.

Виждайки хората на улицата – млади, работещи, можещи, интелигентни, съм сигурен, че има надежда за България. Съжалявам искрено за това, че не мога да бъде с тях на улицата. Макар и като гражданин да имам това право, присъствието ми би осквернило протеста, би дало повод той да се коментира като политически иницииран.

Това, което се случва сега на улицата, е истинско. В тази ситуация политиците правят една голяма грешка – не спират да говорят, а всъщност трябва да слушат и да се учат. Протестът е тест за гражданската чувствителност на новите управляващи – изпит, който предстои да видим как ще издържат.

Ние научихме много от протестите през февруари, но оставам с впечатление, че сме били единствените ученици в класната стая.

,

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Можете да използвате тези HTML тагове и атрибути: <a href="" title=""> <abbr title=""> <acronym title=""> <b> <blockquote cite=""> <cite> <code> <del datetime=""> <em> <i> <q cite=""> <s> <strike> <strong>