Томислав Дончев

Най-големият враг на промяната е безразличието, най-големият враг на прогреса е безверието, а обществената апатия е майката на всички слаби управленци

В „Седмицата” след преговорите за бюджета на ЕС 2014 – 2020

Министър Томислав Дончев в „Седмицата“ по радио Дарик 
 

Водещ Кирил Вълчев: Министърът по управление на средствата от Европейския съюз Томислав Дончев в студиото на „Седмицата“. Здравейте. ..
Томислав ДончевЗдравейте.
Водещ: . .. г-н Дончев. Последно, 19 часа бяха преговорите в Брюксел?
Томислав Дончев: Всъщност според мен много повече, защото първата среща на една от групите -приятели на кохезията, която е, така, някаква подготвителна фаза.. .
Водещ: Това е нашата група.
Томислав Дончев. .. нашата група, започнаха още в четвъртък следобед. До завършването според мен повече от 30 часа, със сигурност.
Водещ: Разкажете технически как изглеждат нещата. Всички седите в една зала, премиерите или ръководителите на делегациите там, където идва президентът. По колко министри, колко сътрудници?
Томислав ДончевТова си е решение на всяка държава. На съвет влиза само министър-председателят и в някои държави, примерно Румъния, Франция, влиза президентът. Нямат право да влизат други лица с него, влиза само и единствено министър-председателят или президентът.
Водещ: И преводач.
Томислав ДончевДа, разбира се. Отделно имаме т.нар. бек офис. Това е офисът, който трябва да формира в крайна сметка по конкретните детайли становищата, предложения. . .
Водещ: Това са стаи около тази зала?
Томислав ДончевТочно така.
Водещ: Така. И премиерът като има нужда, нещо стане спор и има нужда да провери факти, да чуе различни позиции, излиза и идва при вас, и вие му казвате по този въпрос така.
Томислав ДончевИма и други начини. Може в писмен вид, дори е възможно, ползвайки електронни средства за комуникация. Та в добрия случай, когато се разисква даден въпрос вътре или когато ще се разисква, предварително се дава документът, по отношение на който трябва да се формира становище. В една нормална ситуация сигурно едни такива документи могат да се раздават дни и седмици предварително, страната внимателно всички експерти да ги разгледа, да подготви националното становище. Този път играта обаче беше безмилостно бърза. Всъщност първият документ излезе през нощта, не си спомням колко, в 5.00 ч., в 5.00 ч. може би. Имахме няколко часа да реагираме по него. Става дума за документот 80 страници, където всяка точка и всяка запетайка, и всяка дума, и нюансът има огромно значение, разбира се, и всяка сума. Ние бяхме създали много сериозна организация, екипи в София, на които документът веднага се изпраща да се направи изключително бърз анализ. Те са подготвени с таблици веднага да направят необходимите изчисления.
Водещ: Това са цифрите около пазарлъка.
Томислав ДончевТочно така.
Водещ: Ако се намали общият бюджет, това как рефлектира върху нас, нали?
Томислав ДончевТочно така.
Водещ: Които внасяме и които получаваме.
Томислав ДончевНо системата е изключително сложна. Обикновено никъде няма конкретен запис колко получава съответната държава. Това трябва да се изчисли.
Водещ: Ще си го сметнеш сам.
Томислав ДончевТрябва да се изчисли, и то трябва да се изчисли по правилния начин. Освен това винаги в нюанса и в детайла има огромно значение, така че вглеждането в нюанса е от. . . е изключително важно. Създадена беше организация, два или три екипа, които в Брюксел в самата зала на българската делегация четяха паралелно, за да не се изпусне нещо. Екипи в София и след това ужасно бързо трябва да се реагира, за да се подготви националната позиция, която се съгласува с премиера. Разбира се, той има финалното право да нюансира нещо, да се съгласи или да не се съгласи по дадената теза, защото в крайна сметка той е вътре в съвета. Той води дебата.
Водещ: А всички тези хора, лидерите на Европа, седяха до сутринта вътре в залата?
Томислав ДончевС няколко. . . с няколко. . .
Водещ:  Някои от тях, нали, са просто дори възрастни хора, нали, как издържат физически на такъв тип преговори?
Томислав ДончевС няколко прекъсвания, когато в крайна сметка самата администрация на съвета имаше нужда от време, за да изготви ново предложение като резултат от преговорите, с няколко прекъсвания плътно продължиха до вчера, до вчера вечерта, късно следобеда,  почти вечерта в крайна сметка излезе новината, че имаме сделка. Всъщност втория път, по отношение на второто предложение, което получихме, времето ни за реакция беше точно 20 минути от момента на получаването до започването на. . .
Водещ: Това е второто, което идва вече през деня и което е сделката.
Томислав ДончевКоето е сделката или много близо до сделката. Мисля, че имаше съвсем, така, технически промени.
Водещ: Всъщност сделката е от 1 трилион и 4 милиарда евро намаляването на бюджета на 960 милиона евро.
Томислав ДончевОт 1 трилион и 33 милиарда на 900. . .
Водещ: Добре. . .
Томислав Дончев. . . и на 960 милиарда евро. Аз. . .
Водещ: Тоест спорът е за 43 милиарда евро. Това на фона на 1 трилион не изглежда толкова много, това е все пак 5 процента.
Томислав ДончевНа пръв поглед е така, примерно 40, 50 и 60 милиарда не могат да бъдат проблем за Европа. Това е на пръв поглед. Ако говорим само и единствено като пари, това не може да бъде проблем за Европа. В същото време редно е да си дадем сметка и да напомним в какъв контекст тече този дебат. Първо, имаме натиск по отношение на всички държави членки – и на бедните, и на богатите. И на богатите също не им е лесно, те също трябва да ограничават разходите, това е от чисто икономическа гледна точка. Хайде да добавим и политическата. Всеки от лидерите е обект на натиск вътре в националната си държава, без значение какво той лично смята и дали вярва в бъдещето на кохезионната политика, в ползата. Когато той се срещне с избирателите си, аз съм убеден, че една голяма част от тях го питат: г-н премиер, или който и да е друг, може да е народен представител, защо трябва да даваме още и още пари за този и за този, и за този. И сигурно могат да му споменават наред с това някой недобър или неприятен пример, не обезателно свързан с ползването на европейските пари, а примерно свързан със страните с небалансирани бюджети и с дългови кризи. Този вътрешен натиск по един или по друг начин се прелива, се трансферира в Брюксел и даденият представител на съответната държава членка не може да се съобразява само с експертното си становище и политическата си визия, той трябва да се съобразява и да представлява неговите граждани, които, да напомним, му задават такива сложни въпроси.  На този фон всички силни аргументи – колко полезна е политиката по сближаване, до какви ефекти води, че тя е моторът на растежа, че Европа не може да расте, ако е разбита на отделни държави, а тя трябва да расте като съюз, всички тези аргументи, макар и валидни, макар и валидни, са подложени на натиск.
Водещ: Това намаление от над трилион на 960 милиарда как рефлектира върху парите на България? Имаше ли намаление спрямо първия план? Защото ние. .. и вие сега трябва между другото да потвърдите тези цифри, защото са най-различни, страната ще  получи около 7 милиарда евро по структурните фондове и фондовете за сближаване спрямо 6 милиарда 850 милиона евро по досегашния бюджет.
Томислав ДончевКоректно.
Водещ: Така. 5,8 милиарда евро са досега за директни плащания на фермерите и развитие на селските райони. . .
Томислав ДончевИзобщо средствата. .. точно така.
Водещ: . . . стават 7, 5.
Томислав ДончевТочно така.
Водещ: И така всъщност се получават почти 2 милиарда повече. А щеше ли да вземем над 2 милиарда, ако не бяха намалени с четиридесет и няколко милиона евро. . .
Томислав ДончевСамо да напомня. . . Разбира се. Само да напомня, че предложението на Европейската комисия, което излезе преди година и половина, беше още по-добро. Ако беше съхранено първоначалното предложение за 1 трилион и 33 милиарда, ние щяхме да вземем още повече. Тоест. . .
Водещ: Колко, не колко е разликата?
Томислав ДончевРазликата е значителна. Примерно за кохeзионна политика със сигурност можеше да разчитаме на поне още 600 или 700 милиона. Но в крайна сметка нека да погледнем как изглежда цялата. . .
Водещ: Тоест намалението е десетина процента?
Томислав ДончевТрудно е да се каже, защото тук. . .
Водещ: Не, защото. . . знаете ли, анализът може и да е друг – че в общ план парите са намалени с 5 процента, но предвиденото за България е намалено с 10.
Томислав Дончев. . . Не, няма такъв, няма такъв разговор . . .
Водещ: Защото тази сметка, така както я направихте, така излиза.
Томислав Дончев:  Няма такъв разговор. Освен това притеснявам се колко досаден мога да бъда за нашите слушатели, влизайки до технически, до технически детайли. Чисто националните пакети, чисто националните пакети, обикновено всичко се вторачва в тях. Освен размера на националните пакети има значение условията, при които ще бъдат харчени парите, има значение какъв е достъпът на страната до други източници на финансиране. Да не забравяме, че въпреки това увеличение, което имаме, ние имаме достъп до още няколко финансови инструмента. На първо място фондът „Свързана  Европа“ („Connecting Europe facility“), имаме право . . .
Водещ: Там, май, е най-пострадалият всъщност фонд. Първоначалният му бюджет беше 50 милиарда евро, в крайна сметка, ако е вярно съобщението . . .
Томислав ДончевМалко по-малко от 30 . . .
Водещ: . . . е 29 милиарда евро.
Томислав ДончевТочно. Освен фонда „Свързана Европа“ България ще има достъп, България, имам предвид пет от шестте района в България, без София, ще имат право на допълнителни средства за борба с младежката безработица. Бързите изчисления, които направихме  вчера сутринта, показваха, че тези средства ще бъдат в размер, не по-малък и вероятно около 75 милиона евро, което също е добра новина. Така че. .. в смисъл месейки техническите детайли с крайния резултат, който трябва да бъде очевидно обект на някакъвполитически коментар, резултатът за България е добър. Не такава е ситуацията . . .
Водещ: Четири държави получават повече.
Томислав ДончевСпециално. .. не, специално по линия на кохезионната политика мисля, че са четири, има държави, които ще бъдат по линия . . .
Водещ: Това кои са? България, Румъния . . .
Томислав ДончевБългария, Румъния, Полша също, Полша също получава повече от кохезионните . . .
Водещ: Да, те заплашваха, че ще блокират всичко.
Томислав Дончев. . . държави. Всъщност, когато си говорим за заплахи, ако влезем в механиката на всичко, което се случи вчера, имаше много радикалистки настроени държави не само сред донорите, а и сред тези, които получават средства. Примерно представете си колко  трудно е било на някои колеги от други държави, където примерно средствата се намаляват със седем или осем милиарда. Представете си, представете си в колко трудна позиция . . .
Водещ: За да може да се събере това общо намаление от над 40 милиарда.
Томислав ДончевТочно така. Има, разбира се, има редукции на други разходи и от държавите – приятели на кохезионната политика, имаше такива с, така, доста по-твърд тон. Това бяха държавите, на които с се намаляваха значително националните пакети. Разбира се, тук има формула, тя е свързана с тавана с 2,35 процента БВП на финансирането, разбира се, има изключения. Всъщност част от преговорите, които текоха през нощта, беше именно компенсациите на най-пострадалите държави, на тези, които финансирането им пада най-много – с пет, с шест, имаме случаи с осем милиарда надолу. Осем милиарда само и единствено по линия на кохезионната политика.
Водещ: Сега, преди да говорим конкретно за България, първо да видим откакво се отказва Европа? Отказва се от по-голяма свързаност с драстичното намаление за финансиране на трансгранични, транспортни, енергийни и информационни магистрали.
Томислав ДончевТова не е съвсем така. Първо, фондът „Свързана Европа“ е нов инструмент и той не е единственият, който финансира в това Европа да бъде по-свързана. Имаме нарочен кохезионен фонд, койтоинвестира почти само и единствено в това. Той беше един . . .
Водещ: Тоест Европа се отказа от плана за нещо ново.
Томислав ДончевНе.
Водещ: Наполовина от плана за нещо ново.
Томислав Дончев:
Хайде да кажем, фондът „Свързана Европа“ беше един специален инструмент, който беше ориентиран към така наречените ботъл нек или тесни места в транспортните връзки, или в комуникационните връзки. Между впрочем чудесна идея от политическа гледан точка .
Водещ: Вие това го обяснявахте – България, така, кой проект отпада, ние какво мислихме да пуснем по „Свързана Европа“?
Томислав ДончевНяма проект, няма проект български, който отпада . . .
Водещ: Да, те ще се състезават . . .
Томислав ДончевНие имаме . . .
Водещ: . . . добре, ние с какво ще участваме за „Свързана Европа“, където парите стават по-малко?
Томислав ДончевНие имаме два проекта, които считаме, че имат добри шансове да бъдат финансирани от фонда „Свързана Европа“. Единият е подобряване на условията за корабоплаване по река Дунав, абсолютно приоритетен от политическа гледна точка, знаете Дунавска стратегия, колко внимание е насочено към река Дунав като транспортен коридор. И вторият е коридор номер 4, той е София – Видин . . .
Водещ: Четири.
Томислав Дончев. . . специално ЖП-връзката между София и Видин, един проект наогромна стойност, но пък приоритетен не само за България и за нашите съседи. Считаме, че единият, другият или и двата проекта в план максимум имат шансове да бъдат финансирани от фонда „Свързана Европа.“
Водещ: Сега, ако приемем обаче, че фондът се съкращава на две, по-скоро шансовете са единият да бъде…
Томислав ДончевО, не, конкуренцията става, конкуренцията става по-трудна.
Водещ: Тоест може и нито един да не…
Томислав ДончевВ крайна сметка фондът разпределя парите до голяма степен на конкурсен принцип и с това колко добре и колко значим е проектът, и колко бързо между впрочем е подготвен зависи това какви са шансовете му да бъде финансиран.
Водещ: Така. Намалено заплащане на висшите длъжностни лица на Европейския съюз и съкращение от 5 процента на чиновниците през целия 7-годишен програмен период. Впрочем тая седмица германският „Велт“ пише, че над 4 хиляди еврочиновници взимат
повече от германския канцлер, т.е. над 16 хиляди евро месечно.
Томислав ДончевАми, аз знам, че заплатите на експертите в Европейската комисия са високи, което може би е нормално предвид високите изисквания, които има към тях. Но наред с това е факт, че има държави членки, които проявяват силно раздразнение по отношение  на разходите, които се правят на централно…
Водещ: Ами, да, просто на германците канцлерът им, те плащат голяма част от масрафа в Европа и канцлерът им да взима по-малко…
Томислав ДончевНе са единствено, не са единствено германците. Примерно една Великобритания имаше доста конкретни предложения в тази посока, свързани със съкращаване на разходите за администрация на европейско ниво.
Водещ: А полският премиер казва, че много тежък бил спорът за възможността да се прехвърлят средства от фондовете за развитие на селските райони към преките доплащания.
Томислав ДончевТакава възможност съществува и всъщност, ако може да коментираме новините от вчера, за България добрите новини са две. Първото е размерът финансиране, няма как това да не е добра новина, няма да отговарям политически, както направиха  предшествениците в това студио. Втората добра новина е по-голямата гъвкавост, която имаме, свързана с прехвърляне на средства. Това междувпрочем е един от уроците на кризата, защото предишният програмен период се случи така – всички мерки бяха  програмирани 2005-2006 година, когато бяха годините на златния дъжд. Държавите и Европейската комисия си представяха, че парите трябва да се харчат за едни неща. Впоследствие парите се наложи да се харчат в окото на циклона, на кризата…
Водещ: Емблематичният пример в България беше с парите за екологично земеделие, където…
Томислав ДончевИнтересът е слаб.
Водещ: …всъщност се оказа, че България не може да го развие, защото хората се опитват да си развият традиционното земеделие, а там парите свършват…
Томислав ДончевТова е пример в малко по-друга посока, но един от големите уроци е, че животът не може да бъде делен на фондове, програми и на програмни периоди. Проблемите са такива, каквито са, и ние не може да ги разделим, както, така, чертаейки таблица или  диаграма.
Водещ: За седем години напред.
Томислав ДончевИ тук дозата гъвкавост, т.е. способността да реагираш при нужда и да правиш промени, и да финансираш това, което в момента е належащо, е изключително голяма. Тази гъвкавост, една по-голяма доза гъвкавост имаме между впрочем и в структурните  инструменти, т.е. в кохезионната политика.
Водещ: Така. И стигаме до ключовия въпрос как България ще разпредели парите. Всъщност това доколко зависи от вас, от българските управници, доколко зависи от Брюксел?
Томислав ДончевЗависи и от двете страни. Разбира се, съвсем нормално е цялото внимание на обществеността да се фокусира върху събитията от четвъртък и петък, т.е. срещата на съвета, преговорите за многогодишната финансова рамка. Малко по-встрани от вниманието остана, че в сряда, т.е. на предходния ден, текоха технически преговори между България и Европейската комисия. Цяла делегация от няколко генерални дирекции, от моя страна преговорният екип на България, който включваше голяма част от министерствата, проведоха първата среща, където де факто започнахме преговорите как, за какво, по какъв начин ще се харчат парите. Поставихме си план-график как искаме да се развият нещата – един изключително амбициозен план. Ние много искаме заедно с колегите от комисията да имаме първи вариант, не много груб, първи добър  вариант на споразумението за партньорство, което трябва да бъде подписано с Европейската комисия до края на месец май.
Водещ: Всяка държава подписва такова.
Томислав ДончевДа.
Водещ: А иначе срокът какъв е, в края на годината е сигурно срокът, в който всички трябва да имат такива споразумения, защото догодина почва харченето.
Томислав ДончевО, това е, това е пожелателният срок. Но ако някоя държава не е готова, тя може да подпише споразумение по-късно.
Водещ: Респективно парите почват след това да идват.
Томислав ДончевТова зависи, точно така. Преди да имаш подписано споразумение за партньорство, не е възможно да имаш одобрена оперативна програма. Преди да имаш одобрена оперативна програма,не е възможно да харчиш пари. Та всъщност планът е България да  има одобрение… споразумение за партньорство и оперативни програми в края на 2013 година. Това е амбициозната цел, която…
Водещ: И вие искате вашето правителство да докара нещата до споразумение, така че следващото правителството вече да работи само по оперативните програми.
Томислав ДончевВ крайна сметка персоналният ми политически хоризонт като министър е до средата на тази година. Аз искам да приключа с изпълнени следните ангажименти: много добре разработен вариант на споразумение за партньорство…
Водещ: Тоест проект…
Томислав Дончев…в напреднала фаза на разработка на оперативните програми. Всичко, което е необходимо за тези цели е сторено. Нека да напомня, че ние стартирахме процеса на подготовка преди година, за разлика от някои други, които започват да правят нещата сега. И мисля, че ако следващото правителство продължи по същия  начин, е напълно реалистична целта да имаме одобрено споразумение и оперативни програми в края на 2013 година, което пък означава, че България ще има шанс да започне да харчи парите още от 2014 година.
Водещ: Така както го описвате, оказва се, че България има един чисто технологично политически проблем, че изборите са точно в годината, в която се подписват тези споразумения.
Томислав ДончевИзборите са демократична процедура…
Водещ: Да, те са… не, ясно, но…
Томислав Дончев…нямаме право да ги коментираме в негативен ракурс.
Водещ:  Да, но това винаги създава вакуум в администрацията във важен момент. Но това е просто констатация…
Томислав ДончевДа, но…
Водещ: …тя не може да бъде променена.
Томислав Дончев…създава, създава от няколко посоки. На първо място, администрациите, че ще работят известен период, така, без политическо ръководство. Ако на някого това му звучи като добра идея, аз мисля, че по-скоро не е добра идея. В крайна сметка, колкото и да не обичат в България политиците, те са тези, които носят отговорност за взетото решение. Това е предизвикателство и по отношение на програмирането. Аз затова много искам наред с всички останали детайли, така, споменахме споразумението за партньорство…
Водещ: Дайте да видим оперативните програми. „Транспорт“ остава ли?
Томислав ДончевПозволете да довърша. В края на май да има едно категорично постановление на Министерския съвет, което да даде много ясен мандат на администрациите в периода на изборите точно какво да правят, за да не се губи ден време, за да не се губи ден време. И оперативна програма „Транспорт“ – да, остава…
Водещ: В този вид?
Томислав Дончев…може името да бъде променено.
Водещ: Например Министерство на регионалното развитие след конкурс вече промени името на „Региони в растеж“.
Томислав ДончевВ растеж, така, това звучи…
Водещ: „Региони в растеж“.
Томислав Дончев…по-амбициозно със сигурност. Точно така.
Водещ: Така, тоест вие очаквате заглавия да бъдат сменяни, но да видим…
Томислав ДончевНапълно е възможно.
Водещ: …да видим ще се запази ли структурата – „Транспорт“, „Околна среда“, „Регионално развитие“, вече „Региони в растеж“…
Томислав ДончевТочно така.
Водещ: …“Конкурентоспособност“ към Министерство на икономиката, „Техническа помощ“, която в момента всъщност е към вас…
Томислав ДончевТочно така.
Водещ: Така. „Развитие…
Томислав ДончевТова е програмата, която се грижи за системата за управлениена европейските пари.
Водещ: „Развитие на човешките ресурси“…
Томислав ДончевОстава.
Водещ: …която е към Министерство на труда и социалната политика, „Административен капацитет“, която се разхождаше на различни места, предвид че имаше специално министерство, сега е към Министерство на финансите. Това в този ли вид също ще остане?
Томислав ДончевДве промени има, да кажем…
Водещ: И новата програма, която ще бъде за образование и работното й име беше…
Томислав Дончев„Наука и образование за интелигентен растеж“.
Водещ: …за интелигентен растеж“.
Томислав ДончевТова е работното й заглавие. Значи, разликите като брой на финансовите инструменти са следните. Появява се една нова оперативна програма след дълги и тежки анализи, в това число и спорове с Министерство на образованието, със…
Водещ: В „Медиапул“ четох коментар, че вие сте бил от лобито против, заради липсата на административен капацитет според вас в това министерство.
Томислав ДончевНяма такива лобита. Всичко е въпрос на преценка на всички позитиви и на всички рискове. Факт е, че създаването на една нова…
Водещ: На това министерство вече министъра го смениха, че не може да си управлява фонда за научните пари, а сега ще му дадат да управлява огромни европейски пари.
Томислав ДончевНо в крайна сметка, когато се създава един нов управляващ орган, това не може да е обект само на емоционален ентусиазъм. Тези, които знаят за какво става дума, знаят, че това е свързанос много пот и сълзи. И за съжаление няма как да се случи за месец или за два. Като част от коментарите, включително с представители на академичните среди, когато сме обсъждали, аз винаги, така, бидейки абсолютно честен с тях, което, надявам се,не винаги трябва да е недостатък за политик, съм коментирал и това, създаването на нов управляващ орган консумира време и крие рискове. Разбира се, няма как да не приема добрите аргументи, че за първи път имаме шанс ресорното министерство, самите академични среди да кажат от какво има нужда българската наука.  Не някой друг, нали, включително и аз, който се имам за добре образован и за по-скоро начетен, но самите тези, които ще ползват парите за развитие на науката, да кажат от какво има нужда. И ако има добра новина тук, това е добрата новина. Тези, които произвеждат наука, тези, които правят политиките в сферата на науката, ще имат право да кажат за какво трябва да се харчат парите.
Водещ: И колко от тези 7 милиарда евро ще отидат в тази програма по първите груби сметки, които сега слагате на масата…
Томислав ДончевАбсолютно некоректно е да се коментират към момента суми за разпределение по програми. Моля, да обърнем внимание, че ние не разпределяме парите по ведомства – на това ведомство толкова. Системата е съвсем друга. Ние имаме 11 тематични приоритета, има формула за разпределение на средствата, има доза свобода на  държавата, има доза и несвобода, т.е. подписани…
Водещ: Тоест приоритетите се нагаждат към ведомствата?
Томислав ДончевНе, парите се разпределят по приоритетите, а впоследствие…
Водещ: Се вижда кой приоритет…
Томислав ДончевТочно така.
Водещ: …кое ведомство е, нали…
Томислав ДончевТочно така.
Водещ: Очевидно околната среда е ясно примерно къде ще отиде приоритетът…
Томислав ДончевПримерно, едно от малкото примерно абсолютно сигурни неща е делът от 30 процента за кохезионния фонд от целия финансов пакет за…
Водещ: Сега, тая дума не съм убеден колко от хората, които ни слушат, докрай си дават сметка какво стои практически зад нея – кохезия, сближаване…
Томислав ДончевСближаване.
Водещ: Да.
Томислав ДончевТака, сближаване, намаляване на разликите между различните държави.
Водещ: И 30 процента ще отидат в какво практически?
Томислав ДончевЦялата кохезионна политика се финансира от три фонда. Един от тях е кохезионният, той носи нейното име. Другият е Европейският фонд за регионално развитие и Европейският социален фонд. От кохезионния фонд се финансират инвестициите в железници, пътна инфраструктура, но само на европейските транспортни коридори. Това са инвестициите в асфалт и в железници, но само на европейски транспортни коридори, плюс инвестициите във воден сектор.
Водещ: Така.
Томислав ДончевЕвропейският фонд за регионално развитие финансира доста по-широк спектър дейности, като започнем от малки и средни предприятия, иновации, минем през енергийна ефективност, развитие на иновациите. Тук са и разходите, свързани със системите за управление на отпадъци. Това между впрочем е най-ценният ресурс, той е най-желаният. За него има най-голяма конкуренция предвид сферите, които покрива. Европейският социален фонд, самото му име показва какви разходи финансира, не инвестиционни, те не са свързани със строителство. Това са разходите в сферата образование, социално включване, пазар на труда, всичко в социалната сфера.
Водещ: И сега примерно от този последен фонд ли ще бъдат взети пари за оперативната програма за наука и образование?
Томислав ДончевСъс сигурност една голяма част от оперативната програма трябва да се финансира от Европейския социален фонд. Ние имаме разходи, примерно тези разходи, които са свързани с… например оборудване на лаборатория в един университет. Те трябва да бъдат от Европейския фонд за регионално развитие, защото това е инвестиционен разход. Той е свързан със закупуване на оборудване.
Водещ: Тоест работата, дето я вършите, не е толкова проста. Това е много сложен пъзел, как да се наредят. Казахте, че две са фундаменталните промени – едната е появата на чисто новата програма за образование и наука. Другата?
Томислав ДончевДругата, имаме още една нова програма, която не е съвсем нова, защото тя е някакъв вид съчетаване на две преди това съществуващи програми – на „Административен капацитет“ и на „Техническа помощ“. Това е програмата, която носи работното  заглавие „Добро управление“.
Водещ: Тоест пак ще останат седем програми?
Томислав ДончевСедем програми, но, така, тематичното покритие, тематичното покритие е малко по-различно. Позволете ми да кажа няколко думи и за тази нова програма, която носи работното заглавие „Добро управление“. Знам, че тези интервенции, тези мерки, тези проекти в сферата на публичните администрации със сигурност не са най-интересните, но нека да напомня, че и за добрия инвестиционен интерес, и за състоянието, начина, по който се чувства българският бизнес, и за това какви административни услуги получават граждани, огромно значение има състоянието на българските администрации. Всъщност това е от задължителните сфери, в които ние трябва да разпределим финансиране. Това е тематична цел номер 11 от проекта за общ регламент, тоест ние задължително трябва да инвестираме в тази посока. Тук голямата амбиция не е просто да се правят упражнения, някои от тях добри някои не чак толкова, да повишаваме капацитета на администрацията. Тук поне моята идея, най-добре би се случило, ако съчетаем тези следващи реформи в администрациите, които трябва, а и безспорно трябва да бъдат направени, с възможността да се ползват европейски пари. Няма как да изпуснем политически, и в България, и особено в Брюксел е важна тема, всички усилия, свързани с подобряване на съдебната система, като тук, ако приемем, че има новина, е възможността да финансираме и-джъстис или електронното правосъдие, което се счита, че е една от мерките правосъдието да стане по-прозрачно и по-достъпно за гражданите.
Водещ: Земеделските пари. Там един от засягащите България дебати беше за таваните, колко големи земеделски стопанства могат да бъдат финансирани, така че да не се създават огромни латифундисти, а да се насърчава…
Томислав ДончевТочно така.
Водещ: …конкуренцията. Дебатът стигна ли дотам? Тези технически решения вече взеха ли се?
Томислав ДончевДо голяма степен начинът, по който ще се разпределят средствата, да кажем, от вчера е ясен какъв е техният обем. Начинът, по който ще се разпределят средствата, окончателно ще бъде решен в средата на годината, когато очакваме, дай боже, да бъдат приети всички регламенти на европейско ниво, които определят начина по харчене на парите, така че финалната развръзка ще бъде тогава.
Аз пък много се надявам да няма каквото и да било забавяне в приемането на регламентите, защото това е един от факторите, който ще ни позволи да започнем да харчим парите навреме. Аз не искам да има ауфтакт или пропускане, да има инвестиционна дупка за година или две. Искам да запазим темпото на инвестиционния
процес.
Водещ: Европа не предвиждала да дава пари например по един приоритет за България – културно-историческото наследство. Впрочем по него беше направено доста през тези 7 години…
Томислав ДончевА това…
Водещ: …точно с европейски пари, четох…
Томислав Дончев:
Това между другото…
Водещ: …при предишния дебат, още от ноември съм си извадил, че тогава имаше такива съобщения. Това вярно ли е?
Томислав ДончевНе, ако има такъв коментар, той е…
Водещ: Това е по „Регионално развитие“ минавало?
Томислав Дончев…той е не съвсем, не съвсем коректен. Нормално е примерно на база негативния опит, който има в други държави, чисто исторически опит в инвестиции, в какво ли не без особена добавена стойност, комисията да бъде предпазлива по отношение на всеки разход. Но аз категорично считам, че България ще защити възможността да инвестира в културно-историческо наследство. Това не е въпрос в България на сантименти, не е въпрос на емоции, това е въпрос на ясни икономически аргументи. Туризмът в България е важна индустрия. Той е вероятно 12 процента, формира 12 процента от брутния вътрешен продукт. На второ място, ние имаме не докрай използван потенциал  културно-историческото наследство да води тук туристи, които да ползват продукт туристически с много по-висока добавена стойност. Щом това е фактор, който укрепва, подпомага икономическото развитие на България, създава заетост, и то на работни места, които изискват квалифициран труд, ние имаме основание да ползваме европейско финансиране за това.
Водещ: Тоест няма нито една затворена възможност, не е взето нито едно решение, че нещо Европа няма да финансира. Всъщност вчера Европа се разбра за колко пари ще бъдат разпределени и по държави как ще бъдат разпределени.
Томислав ДончевТочно така. Това, което е сигурно 100 процента, че не може да се финансира с европейски пари, е военен полигон и ядрена електроцентрала. Това са двете неща, които със сигурност не могат да се финансират с европейски пари. За всичко останало то е по-скоро възможно. Въпросът е не самият обект на инвестицията, въпросът е целта, резултатът и ползите.
Водещ: Сега, другото, което не съм сигурен доколко е ясно. Това не са заделени пари за България, т.е. дадени пари на България, това са заделени пари, които обаче България може да не ги вземе. Тоест дали България ще получи тези 12 милиарда евро чисти пари, останали, след като си внесе, към 3 милиарда ще е вноската за тези години, нали…
Томислав ДончевТочно така.
Водещ: …за самото членство…
Томислав ДончевРазликата…
Водещ: …зависи от начина, по който тук ще се усвояват.
Томислав ДончевРазликата между едната и другата сума е така наречената нетна финансова позиция. Разликата между това, което имаш ангажимент да дадеш…
Водещ: Това си е членският внос.
Томислав ДончевТочно така, и разликата между това, което може да получиш, тоест България, ако използва всички възможности от тази финансова рамка, тя ще получи, тя ще получи, грубо казано, 15,2 милиарда евро и ще трябва да плати 3 милиарда, тоест тя може да  получи грубо 12 милиарда чист приход. Това е нетната финансова позиция.
Водещ: Кога ще бъде приет новият закон за управление на еврофондовете, който вие предлагате? Съобщенията, които четох, че го оставяте за следващото правителство.
Томислав ДончевНе съвсем, всичко зависи с каква скорост се движи приемането на новите регламенти. Законът е органически свързан с това законодателство на европейско ниво.
Водещ: Идеята ви е да обедините всички многобройни нормативни актове в  България, които регулират нещо, свързано с еврофондовете, и така са обрасли в процедури, че това спира всъщност точно това усвояване.
Томислав ДончевНе, то не спира усвояването, а създава допълнителни трудности, от които нямаме нужда. Да, кодификацията, кодификацията, обединяването в един текст е, така, първата цел, има и други цели, разбира се. Първо, един закон е гаранция, че системата е много по-устойчива и много по-имунизирана срещу внезапни, емоционални или политически хрумвания на местно или на национално ниво. Това прави системата наистина стабилна. На второ място, законът предполага една форма на законодателен  натиск, съжалявам, че не мога да измисля по-добре звучаща дума, по отношение на всички участници в процеса, вменявайки им ясни ангажименти кой в какви срокове трябва да реагира, когато трябва да плаща примерно или когато трябва да одобрява. Много е важно това да бъде уредено в закон. Има и други промени много важни и  не знам доколко ще звучат интересно, най-вече свързани с така наречените интегрирани проекти. Това е голямата ни амбиция, голямата ни амбиция, когато имаме един пъстър проблем, който има различни измерения, не един бенефициент, представете си община да се налага да пише един проект по „Човешки ресурси“, един
проект по „Регионално развитие“, един проект по „Околна среда“…
Водещ: За да смени тръбите на водопровода, да асфалтира улиците и едновременно с това да наеме хора за тази работа с европейски пари.
Томислав ДончевСега, при приемането на закона ще е възможно… Аз имам една конкретна цел, примерно тя е свързана, хайде да опростим нещата…
Водещ: Да оправим тази улица.
Томислав Дончев…да ремонтирам тази улица, но тръбите под нея не са сменени. Аз ще мога да го разпиша, както казват, в един проект, да го подам, задача на държавата е как ще групира, как ще събере двата управляващи органи, ще оцени проекта, но от гледна точка…
Водещ: Или и трите.
Томислав ДончевИли и трите, ако е необходимо. Но от гледна точка на този, който ползва средствата, аз имам един проект, няма два отделни, с два отделни екипа, да се отчитам на две отделни…
Водещ: Това може да стане само със закон, само с промяна или с много други промени…
Томислав ДончевЗаконодателната промяна е вариантът да се, да се случи нещо подобно.
Водещ: Иначе сте готови вече с типовата документация по Закона за обществените поръчки.
Томислав ДончевТиповата, типовата документация специално в сектора транспорт е готова, тече междуведомствено съгласуване, изпратили сме я на браншови организации, примерно на сферата на строителство, искаме и техния коментар, в този момент, когато имаме консенсус,че това са най-детайлните правила и типови формички на документи, от които имаме нужда…
Водещ: Тоест, ако правиш улица, то, общо взето, става по един модел, не е нужно всяка община да си измисля документацията отначало.
Томислав ДончевНе, искаме да намалим импровизациите, в смисъл, когато един възложител примерно си измисля някакви правила, които не му  носят никаква сигурност и никаква полза, даже примерно след някой и друг месец може да се окаже, че тези правила са дискриминационни и някой да му направи финансова корекция…
Водещ: Да, и заради това му отменят, да, и му отменят проекта.
Томислав ДончевОсвен това имаме, хайде да погледнем примерно нещата пък от гледна точка на оферента. Една фирма кандидатства в едно министерство, в две, в пет общини, защо тя трябва да следва различен ред, различни, хайде, не правила, различни формати.
Водещ: Да събира различни формуляри, да.
Томислав ДончевОсвен това това създава един утъпкан път, който, ако го следваш, знаеш, че имаш сигурна гаранция да получиш най-високо качество на най-добра цена и ако следваш пътя, няма как да допуснеш административна грешка, заради която могат да те извадят от…
Водещ: Трябва ли да има гаранционен фонд по всяка оперативна програма? Предложение впрочем на главния изпълнителен директор на Българската банка за развитие, той е и зам.-председател на асоциацията на банките – Асен Ягодин, и тези фондове да покриват до 80 процента от риска по кредитите на предприятията, когато трябва да използват и собствен ресурс освен европейските средства.
Томислав ДончевВече ние имаме подобен гаранционен фонд в Програма за развитие на селските…
Водещ: На „Джеръми“.
Томислав Дончев…на селските райони, подобен гаранционен фонд имаме, който подпомага, който подпомага кандидатите селски стопани при осигуряването на техния ресурс, свързан с оборотни средства примерно или съфинансиране.
Водещ: Те са два, вторият е „Джеръми“, финансиран по оперативна програма „Конкурентоспособност“. Там също има нещо като гаранционен фонд.
Томислав Дончев„Джеръми“, ама там е по-различно, защото, когато говорим за оперативните програми, имаме един чисто нормативен проблем. Ние може да даваме безвъзмездно финансиране на фирмите и го правим, само че фирмите трябва да мобилизират собствен ресурс, първо, за оборотни средства и, второ, за съфинансиране, което е задължително и оттук идва проблемът. Ние, специално по линия на оперативните програми ние можем да дадем безвъзмездно финансиране с европейски средства, но не можем да им осигурим кредитен ресурс с европейски средства. А иначе считам, че ако държавата примерно 2014-2015 година има финансова възможност да си го позволи, е редно да вземе мерки, така щото да направи по-лесен достъпа до кредитен ресурс на тия фирми, които са с
одобрено финансиране. Това е един от техните големи проблеми.
Водещ: Парите от Европейския съюз досега. Вие взехте стратегия за наддоговаряне…
Томислав ДончевТ.нар. овърбукинг, точно така.
Водещ: …с идеята, че проекти ще отпадат вероятно или ще бъдат изключвани поради някакви нарушения и България най-накрая да си е усвоила седемте милиарда, които има да взима от Европейския съюз до края на тази година. Тия пари ще могат да бъдат взети до края на 2015 година.
Томислав ДончевТочно така.
Водещ: Какво става обаче, ако пък се окаже, че тия фирми не са правили грешки, толкова, колкото вие очаквате, т.е. как го нарекохте, овърбукингът се окаже, явят се, както на самолетите става, всички пътници се явят, въпреки че и самолетните компании имат такъв принцип, винаги да продават няколко билета повече, щото статистически било доказано, че все един пътник ще се разболее.
Томислав ДончевАми, точно както при компаниите, които продават повече билети, или като хотелиерите, които продават повече нощувки, от една страна, има цел капацитетът да е запълнен до последното място и, от друга страна, да не стават грешки и да се появяват  двама пътници, които се предполага да стоят на една и съща седалка. Всичко е въпрос на изключително детайлен анализ. Сега, само да уточня, че икономиите при реализация на един проект, те не идват само от грешки. Те идват от, примерно, когато се прави  процедура за избор на изпълнител, нали знаете, че фирмите се състезават, включително кой ще предложи най-ниска цена. По този начин аз, ако съм сметнал, че една инвестиция в проекта ще струва 100 единици, след като се изиграе процедура по Закона за обществените поръчки, тя може да се окаже, че струва 80 единици. Толкова са парите, което е…
Водещ: Добре, ама аз ви питам друго. Ако най-накрая се окаже обаче,че ще трябват още 100 милиона, държавата ще ги покрие ли? Тия хора са очаквали, всичко им е наред, направили са инвестициите, перфектни са им документите. Ако има такава теоретична  възможност…
Томислав ДончевРазбира се, винаги има теоретична възможност и в крайна сметка човек не може да управлява до най-малки детайли бъдещи събития.
Водещ: Да, ако това стане, какво ще стане?
Томислав ДончевДва сценария има. Единият е, въпреки свръхдоговарянето се оказва в крайна сметка, че от икономии средствата не стават 100 процента, а стават примерно 99 поради…границите, примерно ние имаме право да договаряме до края на 2013, това означава, че ако икономиите са прекалено големи, ние губим един процент  автоматично. Ако сме договорили повече, примерно може да се окаже, че има 50, 70, дори 100 милиона разлика, които трябва да бъдат покрити от държавата, и в това няма нищо лошо. Само обръщам внимание, че…
Водещ: Тоест всички тия, които кандидатстват, няма риск да се случи, както се случи при големия интерес за обучения. Много повече хора бяха поискали обучение и тия, които последния ден саподали, няма пари за тях. Това няма вариант да се случи.
Томислав ДончевКатегорично не, но само да уточня. Ако държавата се налага да додаде пари в бъдещи периоди, говорим за неща, които се случват в България, примерно държавата да инвестира още в тръби или в асфалт, или в железници с национални пари, в това няма  нищо лошо. И само, за да бъдем съвсем коректни, ние имаме свръхдоговаряне в „Околна среда“ и имаме свръхдоговаряне в оперативна програма „Транспорт“. Това са двете програми, които поддържаме свръхдоговаряне. Всички останали поради по-малкия размер на проекти и поради други причини по-скоро свръхдоговаряне няма да има.
Водещ: Готова ли е проверката на парите по „Конкурентоспособност“ за „Пайнер медиа“, въпреки че тази компания се отказа от тези пари?
Томислав ДончевЗнаете ли, в България се реализират хиляди проекти, платените средства са вече над 5 милиарда и половина, а ние две седмици разговаряме за един проект, по който не е платена нито стотинка.
Водещ: Той самият проект бил за над 3 милиона, пък за двеста и няколко хиляди ставало дума да дойдат по европейска линия.
Томислав ДончевГоворим за проект, по който не е платена нито стотинка, а сега с вас коментираме проект, който де факто не съществува, защото бенефициентът се отказа от договора за безвъзмездна помощ. Тоест т.нар. случай „Пайнер“ може да го коментираме от  морални…
Водещ: Той се превърна в един… морален план се коментираше…
Томислав ДончевИли, или чисто естетически бръкна на дадено болно място, разликите в естетическите вкусове на българите. Може би имаше нужда от подобен дебат, не знам дали доведе до катарзис, но този разговор нямаше пряка връзка с европейското, европейското финансиране.
Водещ: Интересно, има ли отказани, защото то част от дебата е има ли отказани проекти за класическа музика? Нали, да се сърдят тези музиканти, че техният жанр не се развива…
Томислав ДончевАз накарах да проверят…
Водещ: Той въпросът е за пускането на фиша, защото все пари по тази програма има, въпросът е пускат ли фишове, които пеят други песни.
Томислав ДончевАз накарах да проверят например дали има кандидатствали  театри, защото знам, че в България има добри частни театри. За съжаление не е, може би не е редно да бъдат винени въпросните институции. В крайна сметка, освен да напишеш проект, и то  добър, за да бъде одобрен, ти трябва да мобилизираш допълнително пари, за да си го съфинансираш. Може би за компанията, която обсъждахме с вас преди малко, това не е проблем, видно и от коментарите, но за един частен театър е проблем. А иначе  България трябва да инвестира в така наречените креативни индустрии. Би трябвало да инвестира в креативните индустрии. Въпросът е, че тези инвестиции пораждат сигурно много вълнения и спорове, но, така да кажем, разразилият се обществен дебат не трябва да ни отказва. Ние не трябва да се движим само по отъпкани пътеки.
Водещ: Плаща ли си Европа? Европа ли беше виновна, че нямаше коледни добавки върху българските пенсии? Това беше обяснението на финансовия министър, че…
Томислав ДончевМисля, че…
Водещ: …всъщност ние сме си перфектни, всичко ни е наред, обаче онези там не ни преведоха парите и затова сега не можем да ви дадем коледна добавка.
Томислав ДончевАз мислех, че темата е изговорена до края. Самият министър Дянков коментира повече от веднъж. Аз със сигурност коментирах повече от веднъж – какви са ангажиментите на комисията, какво сме свършили ние. А ние, каквото трябва, свършихме.
Водещ: Ама има ли проблем? Ето, той сега вече, два месеца по-късно примерно има ли изоставане, некоректен ли е Брюксел?
Томислав ДончевНяма такова нещо. Може би има трудности с възстановяване на средствата на някои държави. Тези, които са си представили документите в последния възможен момент и няма време да бъдат обработени.
Водещ: А България такъв случай ли е?
Томислав ДончевБългария категорично не е такъв случай по една проста причина…
Водещ: А в пакет ли става тогава решението? Тоест, ако някой даде по-късно, пък ние сме си дали навреме, това бави ли и нашите пари?
Томислав ДончевНе, не, всяка държава се разглежда отделно. Ние направихме мобилизация, още през лятото, през август месец направихме мобилизация кога трябва да бъдат обработени исканията за плащане, кога трябва да минат през сертифициращия орган. Бяхме  поставили два вътрешни срока, сега хайде да не влизам в технически детайли, и България успя да изпрати съвсем навреме, огромната част още преди края на октомври, исканията за плащане,и комисията ни възстанови разходите в срок, което означава преди края на годината. Съвсем друг въпрос е, че някои от плащанията дойдоха наистина съвсем в края на годината, което може би е объркало сметките на колегата Дянков.
Водещ: Днес след всичко, което си изговорихме – Европа, членството в Европейския съюз ще даде 12 милиарда евро на България за следващите седем години, чист подарък, няма да ги връщаш, и едновременно с това тези хора преди Нова година, които са разчитали на някаква добавка към пенсията, остават с горчивото чувство, че Брюксел нещо им е бил виновен, от, така както обясни финансовият министър.
Томислав ДончевНяма пряка връзка между европейските пари и парите за пенсии. Тоест европейски пари не могат да бъдат ползвани за пенсии или за социални помощи. Съвсем друг е въпросът, че европейските пари са част от баланса на бюджета, от прихода или от разхода. И ако те закъснеят, ако те закъснеят, биха могли да породят проблеми в други сфери, които се финансират пък само с български пари.
Водещ: Докато чакахте поредната разпечатка на вариант на бюджета с колегите ви, отнякъде чухте ли думата „Хизбула“ тази седмица?
Томислав ДончевНе, не, поне в мое присъствие темата не е коментирана. За повече детайли трябва да питате министър-председателя, който съмубеден, че ако… е бил в готовност да я коментира, но за повече детайли трябва да питате него.
Водещ: Логото на България харесва ли ви?
Томислав ДончевТуристическото лого на България?
Водещ: Това новото. Понеже тази седмица, чухте, и министърът на културата как го нарече – шареничко като сладолед…
Томислав ДончевЕ, обикновено такива неща, такива неща в България предизвикват разнопосочни коментари. На един му харесва и му е мило, на друг изобщо не му харесва. Няма да коментирам, така, естетическите му достойнства, аз не съм нито график, нито дизайнер, за да бъда…
Водещ: Не, то е, идеята е, че то ще бъде потребявано, така да се каже, от публика, която не е всичко това. Нали, то не трябва да се харесва на графиците. То трябва да е…
Томислав ДончевОсвен това то не трябва да се харесва на българските граждани, защото те не са ползватели на логото. Логото трябва дабъде…
Водещ: Е, хубаво е, като ходиш по света и като си видиш, нали, на родината логото, да ти харесва и на тебе, това е нормално.
Томислав ДончевТрябва да, трябва да… Така е, но най-важно е да привлича интереса на този, който би дошъл в България. Това е най-важното.
Водещ: То не е по-лошо със сигурност от предното. То и предното е някакъв вид роза…
Томислав ДончевКатегоричен коментар – не е по-лошо от, по-лошо от предното.
Водещ: Да, въпросът е, че нещо не се чува идеята какво да бъде.
Томислав ДончевАко сравнявам предишното и това, което е предложено сега, със сигурност новото ми харесва повече от старото. Дали е съвършеното – едва ли.
Водещ: Томислав Дончев, министърът по управление на средствата от
Европейския съюз, гост на „Седмицата“ на „Дарик“ радио.

, ,

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *