Томислав Дончев

Най-големият враг на промяната е безразличието, най-големият враг на прогреса е безверието, а обществената апатия е майката на всички слаби управленци

В Перник политиката навреди на координацията между институциите

Между 200 и 600 души могат да се окажат без дом, работим по база данни, за да сме наясно колко са в тежко състояние

Интервю на министър Томислав Дончев за argumenti-bg.com

–  Защо трябваше министър да бъде командирован в Перник? Отиването Ви там изглежда по-скоро като кризисен PR, затова кажете, какви са реалните възможности и срокове на хората да бъде оказана помощ?

– За съжаление, Перник се превърна в арена на разгорещени политически страсти. Всичко може да бъде обърнато на политика, но в случая политиката дойде в повече. До толкова в повече, че навреди на добрата работа между институциите. Аз съм министър и изпълнявам задачи, дадени ми от Министерския съвет и от премиера. В Перник има проблем с институционалната координация. Няма как да имаме ефект, ако структурите на държавната и местната власт не работят добре. Те са част от една система. Молбите към Междуведомствената комисия по възстановяване и подпомагане се обработват и окомплектоват от местната власт. Ако има напрежение, ако има липса на диалог от едната или от другата институция…

– Има ли напрежение?

– Има, разбира се. Заради работата ми от тук нататък няма да коментирам кой е виновен за него. Първото нещо за решаването на проблемите е да бъде подобрена междуинституционалната координация. Да, извънредна мярка е, когато министърът е на терен. Но повярвайте ми, когато министър е там, всяка служба се задейства много бързо. Хората от Перник не могат да бъдат винени – те са тревожни, обидени. Те имат нужда да чуят лично от най-високо ниво какво става, какво ще се случи. Една от първите ми задачи е да сваля градуса на напрежението. Единият вариант бе, отивайки в Перник, да тръгнем към нова серия политически дебати, които не биха били полезни.

Затова направихме „мъжка” договорка да постигнем пълна мобилизация за следващите два месеца, да си свършим работата, не да си разменяме политикански аргументи. При едно бедствие с такива мащаби проблемът е повече от един…

– Нали има алгоритъм за справяне с подобни ситуации?

– Нормалната система за реакции на местно и на национално ниво като цяло дава дефекти пред мащабите на бедствието. Например при по-тежко бедствие, което унищожи половин село Бисер, реакцията беше по-добра, мащабите на пораженията бяха по-малки. Като брой засегнати домакинства в Перник говорим за много хора, много имоти, за много публични сгради, за много пари. Проблемът за парите – колко се отделят, колко ще бъдат отделени е основен. Но по-тежкото предизвикателство е как в максимална степен парите да отидат при тези, които имат най-голяма нужда от тях. При над 8000 молби за подпомагане, около 200 са молбите на хора, които практически нямат жилища. Те или са разрушени, или трябва да бъдат разрушени, защото са опасни. В категорията на средно засегнатите са хора, които имат второ жилище и при тях драмата не е в такива мащаби.
Със сигурност може да предположите, че наред с всички хора, които страдат и са в тежка ситуация, има хора, които се опитват да получават средства без да имат такава обострена нужда като другите. Това изисква обработването на огромно количество информация – както от местната власт, така и от ресорната комисия, която няма как да не затруднява нещата. За два месеца може да се направи много, но същевременно това е и много кратък срок – започва студеният сезон.

– Затова – кои са приоритетите, около които има „мъжка” договорка?

Две са първите задачи – едната е да осигурим нормално начало на учебната година. В понеделник ще направим оперативка със зам.-министъра на образованието, шефа на Инспектората по образование, директорите на училищата, които имат сериозни повреди, кмета и областния управител. Искам до понеделник да сме затворили училищата, които не могат да бъдат ползвани като сграден фонд и да определим в коя сграда ще съвмести провеждането на учебния процес. Не планирам да има образователна институция, която да не започне нормално учебната година. По-скоро въпросите са как да се случи. Има достатъчен ресурс, преминавайки на двусменен режим на обучение. 38 училищни сгради и детски градини се ремонтират. Според кмета, ремонтите, в основната си част, трябва да приключат още в началото на септември. Те са по-скоро текущи, не са свързани с конструктивно укрепване. С Професионалната гимназия по облекло и туризъм има доста по-сериозен проблем със сградата. Там трябва да бъдат взети тежки решения за конструктивно укрепване, в какви мащаби, за колко средства…

– Кои са другите проблеми в Перник?

– Втората задача  е да се определи групата на хората в тежко положение. В момента работим по база данни – пострадали, лични данни, имотно състояние – имащи имоти, нямащи имоти. Трябва да сме наясно колко от хората са в действителност в тежко състояние. Такава информация има в Агенцията за социално подпомагане, в Междуведомствената комисия, в Общината. Големият проблем е че, както каза комисар Георгиева, има много хора, които са малко пострадали и много хора – пострадали малко. Нормално е фокусът да бъде върху малкото много пострадали. Тревожа се за хората, за които съществува реалната опасност да посрещнат зимата без покрив над главата си. Междуведомствената комисия обаче не е застрахователен орган, той не може да обезщети всички. Лицата, които не са притежавали собственост – те не са малко, самонастанилите се – доста хора има в това положение, те не могат да бъдат подпомогнати по реда на комисията. В този случай не говорим за подпомагане, а за хуманитарна операция. Според различни оценки, броят им варира между 200 и 600. Вероятно истината ще се окаже някъде по средата.

– Къде ще бъдат настанени те?

– Има няколко варианта, един от тях е ремонт на съществуващи общински или държавни помещения. Това ще бъде първият фокус. Вторият ни приоритет са лица, които обитават сгради с конструктивно решими разрушения по сградите си, т.е. такива, за които е само въпрос на инвестиция и средства, за да бъде коригиран той.

– Не закъсняхте ли много с решението на тези проблеми?

– Ако имаше по-добра координация между институциите към момента резултатите можеше да бъдат далеч по-добри.

– Какво бихте обещал…

– Много съм труден на обещанията. Понякога печеля и избори, без да обещая нищо. Единственото, което мога да обещая, е да сторя всичко възможно.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *