Томислав Дончев

Най-големият враг на промяната е безразличието, най-големият враг на прогреса е безверието, а обществената апатия е майката на всички слаби управленци

В планината разбираш кой колко струва

Да дадеш 5 съвета за планината е като да се опиташ да опишеш планинската буря само с 5 въздишки – т.е. не става, но нека опитаме.

1. Първият съвет ще звучи като безмислено нравоучение: Никога не подценявайте планината и не надценявайте себе си. Едва ли ще го вземетe предвид, просто си го припомнете след първото приключение;

2. Дрехи, обувки и оборудване. Виждал съм на 2500 м. човек с плетени обувки и торбичка от супермаркет, но все пак, помнете следните неща:
Обувки – здрави и удобни с хубава подметка, никога широки, съвсем никога тесни, носят се с дебели и дълги чорапи. Не забравяйте, че ако в обичаен ден изминавате 2-3 км, в планината може да се наложи да ползвате интензивно краката си над 12 часа. Кецове, гуменки и маратонки с тънки подметки, градски обувки са абсолютно забранени. Зимата само със специални зимни обувки!
Дрехи – широки и удобни, с много джобове. Винаги носете връхна дреха, дори през август (сняг и лед във високите планини има и през лятото), не тръгвайте без слънчеви очила и шапка (виждал съм турист с рани по главата от изгаряне). Зимата със специални зимни дрехи, шапка и ръкавици – „топлите“ градски дрехи не вършат работа. Аз лично, винаги нося със себе си памучна кърпа през лятото – помага и срещу слънцето, както и ще ви помогне да почиствате лицето си;
Оборудване – удобна раница, съобразена с количеството багаж. И препълнената малка раница, и празната голяма ще ви пречат. Здължително достатъчно вода, шоколад, бисквити, сушени плодове, дори и според плана да не ви е необходима храна. Джобно ножче, напълно зареден телефон, при възможност втори телефон, GPS приемник, фенерче, а още по-добре челник, кибрит или запалка, комплект лепенки – всичко това като минимимум. В зависимост от маршрута, може да ви трябват повече храна и вода, допълнително дрехи, каска и т.н.; Не изпускайте нищо важно, но и не носете повече отколкото е необходимо.

3. Избор и проучване на маршрут. Като първо правило – не ипровизирайте. Планирайте прехода, времетраенето му и сложността му в зависимост от времето, силите, подготовката, оборудването.  Подготвен турист може да поддържа ход в продължение на 12, дори 14 или 16 часа, но ви съветвам никога да не планирате преходи с подобна продължителност.
Скоростта на движение в пресечена местност няма нищо общо със скороста, с която се придвижвате в парка. Осигурете се достатъчен запас от време, особено в светлата част на деня. Тръгва се рано, колкото може по рано. Това, че имате подготвени и опитни хора в групата, няма да накара всички останали да се движат по-бързо. Скоростта на групата е скоростта на движение на най-бавния турист.
Лошо време може значително да забави скоростта ви, както и да разходи силите ви. Случвало се е само в рамките на няколко часа да ходя по сняг, да пече слънце, да вали град, да ме застигне гръмотевична буря, както и да се излее дъжд.
Движите се само по трасираните маршрути, обозначени със съответната маркировка. Правете разлика между лятна и зимна маркировка (зимната маркировка е с оцветени колчета, обикновенно се движи по билото. Лятната е със боядисани знаци, положени по камъните и дърветета). Движението по летен маршрут през зимата може да ви вкара в сериозни неприятности.  Никога не се изкушавайте да „съкратите“ пътя, защото маркировката по ваша визуална преценка „обикаля много“. Винаги има причина маршрутът да е там, където е, а и в планината „окомера“ често лъже.

4. Харесвам планинарството, защото в планината се разбира кой колко струва, а и там може да докажеш на себе си, че когато си без сили, можеш още малко, понякога и повече, въпреки това…правилната преценка на силите е критично важна. Движете се с темпото, което съответства на силите ви – нито прекалено бавно, нито прекалено бързо. Спирайте да си поемате дъх, но имайте предвид, че дългите почивки демобилизират и след тях ще трябва да загрявате наново; избягвайте да подскачате, както и да тичате надолу – счупен крак винаги е беда, а в планината може да се превърне в трагедия. Начинаещите туристи се плашат от изкачванията, а старите туристи казват: „нагоре ще пълзиш, но ще се качиш, докато надолу …“. Често именно на слизане нещо отказва –  коляно, подбити пръсти на краката – т.е. не забравяйте, че преходът се дели на изкачване и слизане и след като сте на върха, не сте приключили, а започва втората половина. Освен физическите сили, огромно значение има духът. Виждал съм корави мъже в отлична спортна форма да хленчат и да искат да се върнат, както и други да стискат зъби и да се катерят, въпреки болката;

5. Най-трудно е да се откажеш, особено когато си близо до върха. Изкуството на добрия планинар и дългия живот е да знаеш кога да продължиш и кога да се откажеш. Когато се колебаеш, спомни си, че изборът често е да останеш за винаги в планината или да се върнеш и да опиташ пак.

One Response to “В планината разбираш кой колко струва”

  • Стефан Иванов каза:

    Много ценни съвети, особено за хора решили да отидат в планината за първи път.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *