Томислав Дончев

Самочувствието да бъдеш европеец предполага да очакваш и да искаш повече. Разбира се и да даваш повече. Това е най-устойчивият и най-траен позитив от членството. Защото и публичните институции, и политиците дават най-доброто от себе си, когато някой умее да го поиска.

До Мазалат и обратно

Понеже не можахме да сформираме група за по-сериозен преход, а и понеже метеоролозите предупреждаваха настоятелно, че времето не е подходящо за излизане в планината, направихме къс преход Узана- Мазалат- Узана.

Това е напълно невинен маршрут, който лятно време може да отнеме максимум 6 ч. в двете посоки. Разбира се, случвало се е да отнема и 8 ч. в едната при тежък и девствен сняг.

Този път беше различно. На първо място няколко пъти се обърквах в мъглата, защото ми беше трудно да се ориентирам къде съм – особено под връх Корита пейзажът е значително променен в следствие интензивния дърводобив. Хубавата новина на фона на лошата е, че букът е започнал видимо да се самозалесява.

За първи път ми се случи в рамките на един преход да: ходя по сняг (на 1400 м. в гората снегът си е поне 40 см.), да ме пече слънце, да ходя в плътна мъгла, да вали дъжд, да вали град и да попадна в гръмотевична буря. Последното беше впечатляващо изживяване предвид факта, че бях на склон към бурята и имах възможност да я виждам и чувам как се приближава.

Ужасно красиво е да гледаш как вали и падат светкавици на 10-тина километра. Пак красиво, но по друг начин, е да чуваш не само гръм, но и как пращят светкавиците на 200-300 м. от теб.

А на вр. Бухала намерих рог от елен. Гръмотевичната буря ограничи времето за търсене на втория, а и не се сещам какво точно бих правил и с един, и с два рога от 4 годишно еленче.

2 Responses to “До Мазалат и обратно”

  • Няма нищо по-хубаво от това, което сте направили! Стара планина не я познавам така добре, както Витоша, Рила, Родопите и … Люлин, но тръпката да се „набере височина“ и върховете да са в ниското ми е позната. Смяната на четрите сезона рамките на един час също. Често ми се случва да продължа цитата от “ Какво? Швейцария ли?“…на Алеко Константинов
    „…Да ми е да хвана целия свят за яката, да го дотътря дотука и да им извикам:..“

  • Иван казва:

    Не знам дали това което се вижда по посочения маршрут може да се нарече „дърводобив“ и е одобрено от лесовъд. Дано наистина е започнало да се възстановява.
    А за ходенето в планината, моите поздравления към автора, явно добре познава маршрута.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Можете да използвате тези HTML тагове и атрибути: <a href="" title=""> <abbr title=""> <acronym title=""> <b> <blockquote cite=""> <cite> <code> <del datetime=""> <em> <i> <q cite=""> <s> <strike> <strong>